Прочетен: 1856 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2020 22:33
Та, обитателите на това блато ми пееха приспивни песни, че баба хич я нямаше в пеенето.
Не беше точно пеене, разбира се, а крякане. Но най-сладко съм спала под звуците на точно това крякане и дълги години то ми липсваше. Не знам жабите ли бяха изчезнали нанякъде или живеех по в центъра на града и не ги чувах.
Сега обаче съм в края на града и недалеч има блато.
Минавам днес с колелото покрай него, чувам жабите и ми става едно такова хубаво ....
Проблемът е, че не са достатъчно близо и не ги чувам вечер като заспивам. Чудя се аз ли да се доближа до тях или да приближа блатото до блока някак!
Е, това ми е на мен фен шуя на дома! Не е важно леглото ми на изток или на запад е, и печката дали ми е срещу хладилника или не, а важното е жабите да са ми близо, и да крякат!
Затова сигурно все ме тегли навън. Особено пролет, когато всичко зеленее и цъфти, и дъжда дебне отвсякъде. Само чакам да се отвори някой прозорец и хуквам ....
И наблюдавам как расте тревата. И как щъркелите прелитат над нея ... и се гмурвам в дълбините на тази постапокалиптична пролет, която е по-слабо роматична от други, но много по-осъзната и радостна ...