Мислене, мислене, мислене ... най-мразя да мисля, но все мисля и ми е писнало от тоя мозък и ми иде да си отрежа главата, но тъй като без нея няма да мога да гледам къде ходя и няма да съм особено привлекателна за мъжете, смятам да я оставя.

Само трябва да я накарам някак да спре да мисли, да мисли, да мисли, защото теорията за мисленето ми е следната: отначало човек, т.е. детето не му мисли много и това е безкрайно щастлив период от живота му, защото само се забавлява, после се научава да мисли и започва да страда от мислите, които започват да му се въртят в главата. Ако не продължи нататък да задълбава в мисленето до и отвъд границите на здравият разум, накъдето съм се запътила аз, например, обаче остава в полето на едно половинчато мислене.

Затиснатите в това поле на „здравият разум” много ме нервират понякога, защото са предсказуеми като роботчета и понякога много им се чудя защо им е тая глава на раменете, след като работи със софтуер, който го е писал някой друг. Пиши, бре, пиши ти, стига с това плуване по течението!

Много от половинчато мислещите мислят, че всички въпроси могат да се решат с мислене и тук много грешат, защото то само с мислене не става, трябва малко лудост и малко сърце. Защо мислите, че Господ пази лудите и пияниците?

Та, ако се върна на теорията за мисленето и подмина детската възраст и тази на „здравият разум” ще стигна до третият период, в който здравомислещите като станат старци се връщат несъзнателно в детската неразумна възраст, а нездравомислещите могат да го постигнат и съзнателно. Т.е. един уважаващ себе си нездравомислещ би трябвало да може да отчете всички фактори, които влияят на живот на човека освен мисленето, такива като сърцето, Господ, тайфуните, инфлацията, случайно падащите тухли от терасите и т.н. и т.н. и да се върне съзнателно в периода на немислене в детството.

Тук не говорим, разбира се, за някакъв инфантилен идиотизъм, а за вяра в механичната способност на мозъка да работи за оцеляването на тялото без да му се обръща много внимание и в същото време основният му капацитет да е насочен или в забавления, както при децата или в опити да се сътвори нещо от хаоса, а ако не стане, без притеснения да se върне неуспешното творение обратно в хаоса.

Говорим за живот в настоящето. Живот-медитация тук и сега. Про-Светлен живот, защото на децата все им е светло и не искат да лягат, докато не се изтощят съвсем и не паднат да заспят неусетно.

Хахаха големи глупости наговорих ... т.е. написах. Направо съм горда от себе си! :)))))

И за какво изобщо започнах да пиша? За мисленето, мисленето, мисленето, което искам да спра, да спра, да спра, обаче не мога, не мога, не мога .... значи ще продължавам, продължавам, продължавам  .... хм, дали мантрите не са измислени затова, да застопорят мисълта на една дума, дума, дума, дума, дума ... хахахаха :)))))

 

горда с теб
все пак се отказа да бродираш :)

ще се сетиш :)))

и сега много се чудя в какво състояние на съзнанието съм била, за да мога да го правя. всъщност докато бродираш, мозъка ти е свободен да мисли, но напоследък съм прекалено нервна за подобни сръткавости и като се вземе предвид колко е кратък живота на човек ... :)

Медитацията е пълно спиране на мисленето,пълно изключване на мозъка. Без всякакви мантри,"ОМ" и "дума,дума, дума....":) /Ако се съсредоточаваш върху нещо, това е концентрация - точно обратното на медитация...и изобщо не помага "да си починеш от мисленето"/
Изглежда невероятно и всеки човек от първия път може да го направи не повече за 2-3 секунди. 5 секунди за първия път е направо рекорд. Защото веднага нахлуват мислите : примерно "Аз сега мисля ли всъщност или не мисля?" и разни други - мозъкът стремително се връща в естественото си, обичайно състояние...
Написала си не глупости, а едно от най-хубавите си неща :) Приближаваш се....
Поздрав! :)

приложната медитация, както сте я описали ми прилича на преждевременна склероза и вълнуващ паркинсон хи-хи

от доста време съм започнала да се опитвам да не мисля. Притеснява ме това, че не мога. Но не съм се отказала. Тогава започват да се усещат нещата. И може би са по-вярни от измислените неща.

ОМММММММММММ

а преди се чудех как е възможно да има хора, които да стоят, да гледат и да не мислят.
:):):):):)

deteto e shtastlivo i zashtoto "ne znae nishto".
V harda mu gi njama glupostite,koito posle shte nauchi.

Roksolana, докарах го до 5 сек.

Norman, не ти ли харесва вълнуващият ми паркинсон хахаха на мен определението ми хареса :)

Sis, и аз така се чудех .... готино е да не мислиш на моменти, няма спор.

Анонимен, "глупости" са, верно е, но да речем, че са необходими глупости .... и номера е по някое време да се отървем от тях :))))