Постигнах го днес .
Немисленето.
Само наблюдавах.
Едни кончета от облаци препускаха към планината под облаци от облаци, които ги пазеха от слънцето.
Пропуснах тази сутрин изгрева, но сигурно е нямало какво толкова да се види. Когато го няма слънцето няма кой знае какво за виждане.
Обичам да ми е светло. Снощи установих за сетен път, че няма нито една лампа в къщата, която да не е запалена вечер и няма нито една, която да е под 100 вата.
Приглушено осветление мразя, колкото и романтично да изглежда на някой.
Трябва да има светлина, светлина ... по възможност естествена.
Преди години като бях в Англия ми направи впечатление, че има стаи без прозорци само на изкуствено осветление и климатици и тъй като се наложи няколко дни да стоя по няколко часа в такава зала, трябва да ви кажа, че се прибирах ужасно уморена и възнервна.
Та, казвах, че днес не мислих.
Връщам се като че ли в онази хармония от края на миналата и началото на тази година. Нищо особено не се е случило. Даже всичко е точно толкова объркано, колкото беше вчера или преди месец, но просто съзнанието ми е в друго състояние. Защо и как не питам, важен е резултата, а въпросите най-много да развалят работата.
Преди малко даже проведох един въображаем диалог с .... да я наречем Хармонията:
- А, здрасти! Къде се губиш цяло лято?
- Ами, оставих те за малко сама. Да видя как ще се справиш без мен.
- Е, как се справих?
- Прилично. Можеше да е по-добре, но можеше и значително по-зле да стане. Знаеш ли, че без мен си като бомба със закъснител?
- Знам. Защо не стоиш тогава постоянно с мен?
- Защото ще спреш да се развиваш. Сега съм пак с теб, но си говорим на по-високо ниво.
- Така ли? Не усещам.
- Нищо, не е нужно да го усещаш. Още е рано. Ще видиш ....
Ха-ха, бла, бла, важно е да има светлина :))))
Друг път ще се разправям с теб :)))
:)
лек ден
Bambola, Sis, прекрасен ден и на вас! :)
принцовете са тъпи бре :)
/тук тя срамежливо пърха с мигли и се изчервява/
Принца отпада. :)))))