снощи сънувах мойта Голяма Любов

с голяма дупка на черепа

и имаше копче във нея

/ах, Коралайн, Коралайн/

мойта „Голяма Любов”

която превърнах във символ

на всички Големи илюзии,

които градя непрестанно

в този така наречен

прекрасен и гаден живот

и Кулата пада, и пада отново

само не мога да се спася от закона

който я строи, и строи, и строи

и ме кара да мисля, че е с нещо полезна

дали би имало изобщо любов,

ако няма илюзии?

мойта Голяма Любов,

която проклех и

точно каквото казах се случи;

която не спрях да сънувам

и която сърцето ми сякаш заключи

обичах и после

обичах и страдах

но не с тази плътност,

не с този интензитет,

никога не помислих за край

на себе си ...

макар и само на думи,

защото имаше твърде много живот

в младото, глупаво ....

твърде много живот,

от който страдам все още