Прочетен: 2595 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2008 21:23
От няколко дни ме преследват санитарите.
Или поне така казва Малкия*. Малкия ми скри розовата шапка в събота като видях какви чудесии извади от раницата си. На вълшебна торбичка приличаше. 50 литра вместимост или точно толкова, колкото е мойта, а аз носех 2 пъти по-малко неща от него. Е, аз ходих на дъжда и се преобличах три пъти, а той си стоя на топло в хижата, но все пак.
И ето списък на нещата, които видях и запомних, че носеше:
- пластмасови чаши, чинийки и бъркалки;
- покривчица;
- кафе в термос и кафе на пакетчета;
- кутия сметана Nestle – ах, каква радост!!!;
- джин „Лондон” в стъклена бутилка!!!!! – казах му аз да го пресипе в пластмасова като мен, ама той – не. Сигурно е сметнал, че е под достойнството на лондоски джин да се съхранява в пластмасова бутилка, пък макар и за кратко.
- тоник;
- сок лимон – ейййй, ама друго си е с лимон!
- чеснов сос и червен сос;
- бутилка таратор /пластмасова/ – с това обра овациите на мъжете;
- торбички за боклук!!!! – с това обра окончателно моите овации;
- и витамини.
Това е. Казах му, че от сега нататък само с него ще ходя на планина, защото аз никога не бих взела нито едно от горните неща, ако не броим съдържанието на стъклената бутилка.
Ив Сен Лоран** пък закъсня учудващо много и сърденето ми премина в гръмък смях след като разбрах, че си забравил обувките. Не му било удобно да кара колата с тях и тръгнал с маратонки, а после се връщал. Разбира се, след това се оказа, че е забравил и още нещо – хляб. Е, това поне можеше да се купи навсякъде, а разсеяността му е простена предвид, че не беше спал половината нощ нетърпелив за първото си ходене в планината с преспиване.
Е, ако не броим закъснението тръгването беше прилично и изобщо през целия ден ни вървеше и с ходенето, и с времето. Заваля точно след като се бяхме настанили и даже се бяхме нахранили.
Само че, аз нямах никакво намерение да стоя цялата вечер в хижата и казах, че с дъжд или без дъжд ще катеря близкия връх. Той не е кой знае какъв връх, даже името не му знам, но има хубава гледка отгоре и ако не вали е приятен за катерене.
Да, ама заваля точно, след като бяхме почнали да го катерим в някакъв безвалежен промеждутък. И какво от това, си казахме. Дай да походим още малко поне да видим повече хубави гледки. Слава Богу, облачността беше висока и планината си се виждаше. Светкавиците се виждаха още по-добре и тъмните облаци също. После и град заваля, и той се виждаше, а даже и се усещаше върху непослушните ни глави.
Е, нито беше първата, нито последната градушка дето ме е била горе. Дъждобрана ми вършеше съвсем малко работа, предвид на силния вятър, но поне се заблуждавах, че се пазя. На най-високото пак спря и даже изпушихме по цигара и снимахме с телефони:
Това е гледката отвъд върха.
А това е гледката отсам на върха или от към хижата:
/хижата е Заврачица и новия хижар я поддържа чистичка и приятна/
После тръгнахме надолу и нещата се зае*аха. И нагоре беше кофти и се пързаляше по камъните, но надолу по тревата ..... трябваше много да внимаваме ... а беше трудно да се внимава като ни забрули оня ми ти вятър и дъждовните капки станаха като малки остри ножчета.
Беше страхотно всъщност. Адреналина се покачва, а после влизането в хижата целите подгизнали и уморени е неописуемо усещане.
А пък за джина след това, просто не ми се говори ....
В хижата интересни бяха и някои от посетителите. Четиримата чехи, например, който слезли от автобуса в София, купили си карта на Рила и забучили пръст: „ей, тук ще ходим”, без да имат и най-малко представа къде са тръгнали. Е на това му казвам аз авантюристи! Отгоре на всичко имаха среща в хижа Мусала с някакви свои приятели. На външен вид също бяха интересни: единия беше с нещо подобно на затворнически костюм – раирана блуза и шапка, другият имаше ужасно нежни черти и движения, третия не ми направи впечатление, а четвъртия беше много висок и симпатичен. Нашата групичка кръсти тяхната групичка: „троловете” и да ме убиеш сега не се сещам защо.
Лошото е, че лампите в хижата се гасят към 11 без нещо. Повечето хора си легнаха, а ние с Ив му намерихме цаката и пихме на прозореца под стрехата. Невероятно е колко интересни неща може да види човек в нощното планинско небе. То не бяха мъгли, после звезди, после летящи чинии, самолети и накрая ни посети един вълк. Майтапеха ни на сутринта, че било куче, но толкова вълкоподобно куче не бях виждала, а и след като в широко отворените ми очи беше вълк, значи беше вълк.
На другия ден искахме да качим Мусала, но беше мъгливо и облачно и се отказахме. Върнахме се тихо и мирно по пътя, по който се качихме.
*Малкия е по-голям от мен, но пък е по-нисък.
** Ив е по-малък от мен, но е по-голям Стрелец – Стрелец с асцедент Стрелец и Луна в Стрелец. Уаууу!!! Камъните леко започват да пушат и да се разтопяват като мине покрай тях.
14.08.2008 13:54
@gamina, видях твоя пост за езерата. аз стигнах чак сега да пиша, че бях безумно уморена в неделя, а после ме завъртя шайбата .... много си обичам езерата аз, но и Заврачица е едно от любимите ми места в Рила.
kremche, убедена съм, че из Родопите има много красиви места, но аз някакси обичам високите планини - скалите, малките цветчета напролет, тревата ... градушките :))) Е, ще се разхождам и из Родопите, ама не знам кога :)
@buboleche, вярно! бях забравила :( Трябва да си организираме една сртелешка среща наистина и да се напием ... т.е. да попийнем мааалко :))))
14.08.2008 21:07