Прочетен: 742 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2008 20:16
Течен ден.
Леко от към топлата
страна.
Мислите ми са размекнати
и потичат на екрана
гладко.
Извадих карта
убедена, че е чаши.
Оказа се,
че „Светът” е мой.
Не, благодаря!
Интересуват ме
други светове.
Размекнатата ми
любознателност
не спира своя полет
и напролет
ще бере плодове,
засадени през есента
на дните.
Седмицата е още млада,
късно-летна,
а от небето вали
носталгия по морето
и безгрижието на детството.
Не, не съм тъжна.
Чакам да спаднат
температурите.
Ни в клин, ни в ръкав мисля
че според индианския хороскоп,
мога да стана ясновидка.
Ами, да, такава съдба се пада
на този, който най-силно
иска да си затваря очите.
***
А, сега, да погледнем от към смешната страна:
"Моля не стойте, не седете, не се катерете и не се облягайте на оградите в зоопарка. Ако паднете, животните може да ви изядат и може да им стане лошо.
Благодаря!"
"А блондинките се чудят, защо има вицове за блондинки."
Хм, не се сещам за виц за обувки, но ...
И сега следва мисълта на деня:
"Да се греши е човешко.
За да прецакаш нещата наистина, ти трябва компютър!"
:)