Сутрин пиша от радост,

вечер – от мъка,

а през нощта

от откровена лудост.

Може ли малко

да покрещя?

Ако не пиша

дали ще умра?

Не, от друго ще е,

но по-добре

да мълча.

Тихият ми зов

дано да е по-силен.

Ела!

 

 

 

можеш да спреш реката, Слънчева. Ако трябва, ще дойде, без значение дали мълчиш, пишеш, крещиш или само си мислиш:)
Поздрави и вечерни усмивки

:)

просто редуваме слънчеви с облачни дни )))

нещо такова е, но някои фактори подпомагат атмосферата :)