Подзаглавие: Един епизод, който ще влезе в Мемоарите* ми.   До преди десетина години да речем, не беше много модерно да се хвалиш с комсомолско минало и аз предвидливо си мълчах. :) Но днес нещата така се омешаха, а десния сектор така загуби влияние, да не говорим, че по-голямата трета от коалицията е социалистическа, че мисля спокойно да си призная някои неща.

Та аз бях комсомолец. Даже за една година бях в УЧКОМ. През тази година разбрах, че има нещо гнило в Дания и се отдръпнах на следващата, с известни рискове да ме заведат като неособено надежден член на комсомолската организация, който се отказва от ръководни длъжности. Е, малко силно казано, защото докато бях в УЧКОМа отговарях за връзките с пионерчетата. :))))))))

И така, в годината последваща приемането ми за комсомолец бях на обичайната есенна бригада в едно местно село. Прибирахме реколтата, разбира се, и тъй като да се бяга от отговорност беше модерно тогава, ме набутаха аз да съм отговорник на класа. Ръководител на класа, само за бригадата, беше един младичък и даже симпатичен учител по някакъв специален предмет, който после в процеса на обучение не се наложи да срещам. Въпреки, че не ми е преподавал, считам че съдбата ми е странно преплетена с този човек. От една, две години, пак го срещам, защото има мъничка книжарница, съществуваща на границата на законността, наблизо и аз купувам от време на време книги от него и си говорим – сега се оказа, че имаме и общи интереси .... освен някой и друг общ спомен.

Но, да се върна двайсетина години назад и да ви разкажа за първата бригада, която доведе до бригадата в СССР. Както той беше Ръководител на класа, а аз отговорник от учениците, се наложи да контактуваме доста ... служебно, но .... след известно време съученичките ми забелязаха, че той контактува доста и ... неслужебно с мен. За съжаление сега не мога да си спомня подробности от разговорите ни тогава и от усещането, което той оставяше у мен .... аз бях по средата на сравнително спокойния си пубертет, малко след периода на игра с кукли (за инфо на подрастващите ще кажа, че тогава някои момичета, моя милост включително, си играеха с кукли до седми клас някъде:)))))) ... и момчетата още не бяха почнали да ме интересуват чак толкоз, но приятелките ми ме осведомиха, че той ... ме харесвал. Възможно е да беше истина. Ако е било истина, с днешна дата, 20 години по-късно, мога да кажа със сигурност, че …. пак ме харесва. :))))))) Нямаше да споделям подозренията на съученичките си тогава, че ме е харесвал, ако това не изигра роля, поне според нас, за отиването ми в СССР. Значи, не само, че бях отговорник на класа тази бригада, но когато накрая и бяха излъчени ударниците ...... моя милост фигурираше сред тях.

Някой път ще поговорим отделно по повод на трудолюбието и мързела, но сега само ще кажа, че в някои сфери на дейност съм голям мързел, а в други голям работохолик. Е, тогава на работохолиците им казваха ударници понякога :)))))) 

И тези въпросни ударници, на учителски или комсомолски съвет – незнам точно, се предлагаха да бъдат наградени с летна бригада в братска социалистическа страна през следващата година. С две думи, наградата за труда беше пак труд. :)))))) Не, истината е, че си беше голяма награда, защото да си дете на работници в социалистическа България и да можеше да пътуваш в чужбина по друг повод беше мисия невъзможна. Просто извадих невероятен късмет .... и тогава смятах така и сега смятам така, защото силно се съмнявам до края на живота си да мога да отида пак да видя Москва. Всъщност въпроса с късмета остана спорен, защото бяха единици избраните да отидат на такава ..... Международна бригада се казваше, и според моите съученички аз бях избрана само защото Ръководителя ни .... си падал по мен. Падал, непадал, истината никога няма да излезе наяве, ..... е, освен ако аз не го попитам безсрамно още утре,например, и той не си признае ... ако изобщо помни :) Факта е, че заминах на бригада в един совхоз недалеч от Москва и изкарах най-хубавите 24 дни от живота си дотогава. Щяхме да окопаваме цвекло и не знам още какви земеделски работи се предвиждаха, но този юни там почти всеки ден валя и ние реално работихме 3, 4 дни. През останалото време си бяхме като на почивка и .... беше вълшебно. Страхувам се, че този пост става твърде дълъг, за да си напиша всички спомени от бригадата, затова ще го завърша засега и като скромен режисьор на латиноамерикански сериали ще обещая продължението в следващия епизод. :)     *Мемоари е чуждицата на думата „Спомени”, трайно настанила се в българския език отдавна и въпреки, че силно се съмнявам да има бъдеще подобно четиво, предвид нерадостното бъдеще, което предвиждам на който и да било тип четиво различно от нета, смея да твърдя, че не този, а вероятно следващия си живот ще напиша такова нещо. То обикновено се пише от велики люде придобили световна известност било като творци в областта на някакво изкуство, било като учени. И тъй като колкото по-малко ще се чете в бъдеще, толкова по-велик и известен трябва да си, за да има и минимален шанс да те четат, казвам, че няма да постигна такава известност в този си живот със сигурност, но се каня да я постигна в следващия си, когато ще се родя гений със спомени от предишни животи. Толкоз по този въпрос.   

:))))
Bec

РАЗБИРАШ Е НАПИСАНО ГРЕШНО!!

БРИГАДИРКАТА ДА Я СМЕНИ !!! :)))

:)

хубава бригадирка...целия сам в слух...

... нали се сещате, че снимката не е моя!!! На коса го докарвам близо до тази, но не и на физиономия и фигура ... особено областта дето пише Google.
Виж с правописа съм малко по-добре, не съм писала аз това "Ако не разбриаш" - чак сега го видях, но хайде да не придиряме ... я, каква е сладка иначе! :)))))

това е едно от местата, които бих искала да посетя :):):)
а за бригадите... - тъкмо пораснах, за да мога да ходя /толова забавно ми изглеждаше :):):)/ и те взеха, че ги премахнаха :(