След като стана ясно в предишния пост как отидох на международна бригада в СССР, сега мисля да разкажа някои неща за самата бригада ... колкото и силно казано да е „бригада”, че както споменах вече ... твърде малко работихме, много повече се забавлявахме. :) Аз бях впечатлена още от пътуването, разбира се. Не бях излизала никога извън България и 48 часа на влак не се бях возила. Не, че е чак толкоз прекрасно изживяване, но на път за там бяхме толкова развълнувани всички, че не усетихме разстоянието и времето ... имахме и да се опознаваме, че бяхме от всички краища на България. Аз се зарадвах много на другото момиче от моя роден град, което отгоре на всичко се оказа и много красиво и интелигентно. Сприятелихме се бързо и изкарахме цялата бригада заедно. По пътя най-впечатляващи ми се видяха .... безкрайно дългите участъци с много подобни пейзажи ... като че имаше стотици километри с еднотипни гори, през които минаваше железопътната линия .....  то, така и си беше май. :)


В лагера бяхме посрещнати много сърдечно от русначетата и в следващите няколко седмици се сприятелихме с много от тях. Ръководителите ни бяха готини, едно от малкото кофти неща беше, че трябваше да носим униформи, ... но такива бяха времената. Мисля, че по програма трябваше да работим по три-четири дни в седмицата и около два, три от останалите дни да ходим по екскурзии. Поради дъждовете, ни увеличиха екскурзиите и направо имам чувството, че всеки втори ден ходехме някъде ... пък дори и да било на кино в близкия совхоз. Совхоз, за който не знае, е някакво поселище, което не е град, а не е точно и село, защото жилищните сгради са блокове и хората там май се занимават със земеделие ... ама за последното не съм сигурна ... може и промишленост някаква да беше.

Ходих една неделя на гости на едно русначе от совхоза и беше много приятно – всичко си беше като у нас, ако не броим килимите, които там висят по стените, а не на пода. Изобщо повечето момичета и момчета ни се виждаха ужасно мили, малко наивни и много, много добрички. Имаше един 20-тина годишен младеж в лагера, който вече беше ходил войник и той, например ми се виждаше на моменти по-голямо дете от нашите момчета (които си бяха големи деца). Много широка душа имаше и умираше да ни черпи с чай в стаята си и да ни разказва забавни истории. Не знам дали покрай него или беше стара традиция в лагера, но няколко нощи излизахме на групички на нощни разходки. Тези нощни разходки включваха измъкване от лагера и бродене из околностите му, или направо в близката гора. Един от най-ярките спомени ми е за ... миризмата на гората, след като цял ден я беше валял дъжд. Невероятен аромат, какъвто никога повече през живота си не усетих ... не мога и да го опиша точно сега – на нещо много свежо, чисто, на цветя и борови иглички, на луна ... :))))

Другия голям кеф беше езерото до лагера. Там се къпехме и май за пръв път през живота си се отпуснах да плувам, и взимахме лодки да ходим на другия бряг. Отсрещната гора беше още по-вълшебна, като че с още по-високи дървета. Преди да стигнеш до гората обаче, се газеше в едни плаващи острови от разстения преплели корените си на повърхността на водата. Много странно усещане ... хем ходиш, хем се поклащаш леко над водата ... :)

През по-голямата част от времето бях леко влюбена ... несподелено в едно българско момче, чийто приятел пък беше влюбен ... мисля, че също несподелено ...  в мойта приятелка. Заформихме си една небрежна четворка и бяхме почти неразделни. На два или три пъти ходихме до Москва и беше много интересно, но за там вместо да разказвам ще покажа снимки. Няколо вечери ни правиха и дискотеки в лагера и ние с приятелката ми се скъсвахме да танцуваме. Един следобяд един от най-сладките руснаци, който се казваше Спартак (и той беше влюбен в мойта приятелка), ни отвори залата и ни пусна музика и ние цял следобяд танцувахме сами .... беше страхотно ... толкова хубаво беше, че май си претоварих крака тогава от подскоци насам-натам и сега като се катеря по планините понякога се обажда.

Най-силното преживяване обаче беше последната вечер. Тя щеше да бъде вечерта с големия кастьор – ще рече голям лагерен огън с много песни и танци на народите. Смътно си спомням огъня, защото преди него имаше дискотека и там се влюбих. В лагера беше дошъл приятеля на Спартак, който се казваше Александър и който заедно с него танцуваше брейк. Брейка беше върха, но като се запознах с него потънах в ярки сините му очи и забравих коя съм, от къде съм ... и влака за къде ще е на другата сутрин. Най-невероятното беше, че той прояви интерес към мен, въпреки, че приятелката ми беше доста по-красива. Просто започнахме да си говорим, а аз бях ошлайфала руския доста и можех да влизам във по-задълбочени разговори (в началото русначетата се скъсваха да ми се смеят на грешните думи и произношението, но аз бързо се коригирах). Мисля, че изкарах цялата тази нощ на открито и в разговори с Алекс. Той ми каза, че ме харесва много и аз ... щях да умра ... на другата сутрин си тръгвахме!!! :((( Разменихме си адресите, на разсъмване се целунахме и той си отиде ... 

Колкото цялата бригада беше прекрасна, толкова деня на тръгването беше най-ужасния ден в живота ми дотогава. Всички плачеха – русначетата плачеха, ние плачехме, нашите ръководители плачеха, руските ръководители плачеха .... и птичките в гората ми се струваше, че плачеха. На гарата пък беше пълния ужас, някои бяха дошли да ни изпратят, между тях Спартак и когато влака тръгна, той няколко минути тича покрай него .... сърцата на всичките ни бяха разкъсани. Във влака имам чувството, че момичетата два дни плакахме, а момчетата ходеха начумерени и току забиваха юмруци в стените на влака ... е, поне един от тях.

Две седмици след като се прибрах получих най-милото писмо на света от Алекс, който ми описваше колко вълшебна е била и за него онази нощ и колко близка ме е почувствал. Четох, плаках, четох, плаках ... чувствах се безнадеждно влюбена ... но вярвах, че може да си пишем години наред и ... едва ли не всичко може да се случи .... Уви, на моето писмо отговор така и не получих .... :(   Ето тези места видях в Москва:

Червения площад и мавзолея:

 

Кремъл ... отдалеч:


Большой театр, разбира се:


И всички останали снимки са от ВДНХ, или Выставка Достижений Народного Хозяйства 
 

Е, с такава ракета е летял Гагарин :)

А по-долу са прекрасните фонтани:






Снимките не са мои, разбира се, а са от:
http://fotocomp.chat.ru/index.html   http://naturalworld.ru/category.php?id=7

miloto to...
shto mi vrashtash spomeni...
i az biah tam , samo 4e na tvor4eska praktika
i...a be vaobshte ...beshe otdavna...i...

От тази бригада, та досега съм безнадежден русофил. :)
Като намерих горните сайтове и заотварях снимките ... такава носталгия ме хвана ... а съм била за по-малко от месец. Имам колеги, които са учили там 5 - 6 години и историите им не свършват ... с такава любов говорят за това време .... :)))) .... особено за празнуването на 8-ми март, например, в ресторант пълен с текстилни работнички и само те мъже :))))

хаха, аз пък бях на една бригада в България с русначета.....ейй спомени. Спомних си и за типичните писъмца с русначе от съответния побратен руски град от училище i t.н. години писане с едно непознато момиче, снимки, емоции. Когато станах на 20 и пратих една картичка, отговори, бившата балерина която искаше да обиколи света се беше оженила и имаше вече дете. Ай живот...:)

abe to tova si e 4ast ot nas ...4ast ot jivota ni...
za niakoi nerazberaemo ,a i pri tiah vsi4ko e promeneno...
no ostava spomenat za 4uvstvata... ili 4uvstvoto za
spomeni....

Променено е за някои, които си купуват английски отбори и пазаруват из бутиците на Париж и Лондон, за обикновения човек ... сигурно не е по-променено отколкото е тук ... а тук не е много май ... или аз живея на забравено от Бога място :))))

e promeneno e...edva li sega bi zaradvala rusnacite s 4ift
BG maratonki , koito vsashtnost sa kitaiski , ili butilka
BG koniak s ka4estvoto na antifriza ot sobsvenia mu
moskvi4....
a ina4e nie horata sme si sashtite...
i nishto ne e v sastoianie da ni promeni...

Ха-ха за маратонките си прав ... чувала съм подобни истории. Дано все е останало нещо БГ дето да ценят ... макар че, се съмнявам ... сигурно са ни забравили, както и тук малките вече бъкел не разбират руски ... както и да е .... всичко тече, всичко се променя ... на повърхността :)))

horata , predpolagam ...
moje bi vse oshte ni ceniat...