Кой не е имал проблеми с чувствителността? Аз съм имала ... и още имам в някаква степен. Първите се появиха още в детската градина. Един ден както мама си гладеше на масата, аз реших да се покатеря върху един стол, за да си отворя вратата на терасата ... и се подхлъзнах и паднах право върху ютията. Т.е. подпрях се с ръката на ютията и се изгорих яко - долната страна на дясната ръка,  под лакътя. Не помня колко ме е боляло от изгореното, но никога няма да забравя как ми се смяха момчетата в детската градина, когато видяха как мазилото (може би дефламол), с което ме беше намазала мама виси на парцали от ръката ми. Казват, че понякога децата са жестоки. Може и така да е, но аз мисля, че това далеч не е толкова лошо. Вярно, че на човек психиката му се формира още в най-ранна детска възраст и от тогава може да се появят някакви отклонения, но като знаем с какви ужасии се сблъскваме като възрастни, според мен е наложително детето да си изгради някакви защитни стени от малко. Толкова със сериозното ми писане, но историята продължава. Парцалите от дефламол в детската ги преживях, но започнах първи клас доста срамежливо и плахо. Нещата можеше и да се оправят ако един услужлив роднина не беше обърнал внимание на мама, че големите ми кафяви очи леко се събират към някаква точка в центъра на физиономията му. Освен това май леко съм ги и присвивала като гледам надалеч. Лошо, много лошо, защото мама реши да ме заведе на преглед. Не знам в родния ми град какви специалисти е имало – вероятно никакви, та се наложило мама да ме води няколко пъти до Окръжна болница. В единия от случаите била сама с мен и се загубила някъде из дебрите на социалистическата ни столица. Аз спомен за това нямам, но бедната ми майчица от село, след това дълги години разказваше на приятелите си колко се била уплашила тогава. Както и да е, след тези прословути прегледи, на които установили леко криво- и късогледство, се наложи да ми сложат очила. (За късогледството не съм сигурна, защото сега знам, че имам астигматизъм, но .... знам ли как е било по това време точно, а и мама не вярвам да помни подробности). То сега като кажеш очила, не звучи толкова страшно, като знам какви симпатични рамки има, но тогава отнякъде ми взеха едни триъгълни с дебели кафяви рамки – изключително грозни, на които от горе на всичко трябваше да има лепенка на лявото стъкло, за да се получат съответните жизненоважни корекции на дясното. Е, не мога да ви опиша как се чувствах, когато зад гърба ми някой извикаше: „очиларка”. Не, истината е, че на моменти съм се чувствала нещастна, но като се сещам как се биех с някои момчета в училище тогава, не трябва да съм била чак пък толкоз наранена ... и плаха. Историята с лепенката, колкото и неприятна, трябва да е дала резултат, защото кривогледа сега не съм, но помня, че към пети/шести клас някъде, окончателно захвърлих очилата и ми остана нелечимия астигматизъм ... аз и не знам астигматизма дали изобщо се лекува и дали е било нужно да нося омразните очила толкова време, но ... както и да е ... аз и сега нося очила, но сега е друго – правя го с кеф. След основното училище и очилата границите на чувствителността ми отново бяха подложени на проверка, след като ми се появи акнето. Няма да говоря за него – които е имал знае, който – не, не му и трябва да знае. Все пак, учудващо непукистки го преживях де ... май още тогава не страдах от излишна суета, а може би страдах от излишно самочувствие за веселия и забавен характер, който имах и който вярвах, че ще се наложи върху непрекрасното ми лице. Е, няма да споменаваме сега как разбрах по-късно, че момчетата са обръщали значително повече внимание на неща различни от характера и лицето тогава ... Ще прескоча няколко години и ще кажа, че последните граници на чувствителността към битовата страна от ежедневието ми паднаха като почнах работа – отначало много се шашках на шефовете, но откато вдигнах един невиждан скандал на един и все пак не ме уволниха ми стана доста по-спокойно – стигаше ми да зная, че винаги мога да си вдигна шапката от една страна, а и шефовете винаги оценяват добрия работник от друга. Разбира се, дълги години минаха и доста дебели книги прочетох, за да разбера как аджеба да се попреборя с чувствителността си, докато един ден не разбрах, че не трябва да се боря с нея, а трябва леко да изместя областите, които и влияят. Т.е. култивирах си едно дебелокожие към света на материята, докато се опитах дори да доразвия чувствителността си към областта на духовното. Доколко съм успяла за последното не знам, там още работя по въпроса ... :))))  

 

сега е по-разлино от преди, си и пораснала с мед :) ..подозирам при мен има още да култивирааам..

... или малко са ти се смяли момичетата от детската градина за нещо ... :)))))
Абе голямо култивиране пада понякога наистина :)

нито акне, нито проблеми от какъвто и да е вид докато израствах. Това не пречеше да виждам как хора с такива приемаха присмеха на други, коварни коментари и прочие, аз може и да съм помогнал на един два да загуби още повече самочувствие но навярно е било без умисъл. Аз обаче винаги съм си задавал въпроса как бих реагирал аз ако имах Х.

Преди 4 години си правех някакви пържени яйца и за по-кратко си разлях мазнината върху дясната ръка, късмет щото в тоя момент бях само по боксерки (ауу), мехлеми, лекарства докторски разни, и отивам на другия ден бинтован на работа. Очаквах онова което ти описа да те гледат странно и така нататък , но получих съчувствие и загриженост най-много от шефовете (работя с компютри без ръка съм доста безполезен ). Отмина , дори и белег нямам, и от тогава съм още по толерантен към чуждите неволи. Не знам кога съм го получил това разбиране но явно като дете съм бил доста наблюдателен.

Забравих да спомена, че израствах в комунистически времена, малко преди метлата на промяната да ги измете, и имах проблеми с чувствителността свързани и със страха ми от учителите - една нощ се събудих от кошмар, че учителката ми по руски ме изпитва, а аз нищо не знам ..... подозирам, че днешните деца нямат точно такива проблеми, но затова пък имат други ... какво да се прави - били солта на живота разправят.

Вчера чух една много готина реплика като гледах Елизабеттаун - "Отнема много време човек да се научи да извлича удоволствието от живота." :)))

Внимавай с "дебелокожието към света на материята" и "чувсвителноста към света на духовното",защото на определен стадий може "самодивите в бяла премяна" да станат действителност:-))

Картинката е много добра.Ако имаш под ръка още такива,поствай ги по малко.

Ще внимавам, Нио, въпреки че не знам за кои самодиви ми говориш - все пак ние сме дух и тяло и аз предпочитам да се грижа автоматично за тялото си, и да обръщам повече внимание на духа. :))))

Ще видя дали има още такива картинки Там и ще поствам :)))) .... май беше пак от allposters, трябва да проверя, след като забравям толкоз :(

ти ли забравяш лисанкееее?!:)