До неотдавна много обичах да философствам. А преди това, разбира се, четях и доста философски книги .... е, не чак доста, но достатъчно за един нормален човек, не-философ.   Сега обаче, се наблюдавам как или украсявам-осмешавам някоя случка от вчера или онзи ден, или остихотворявам картини от ежедневието - остихотворявам е доста силно казано за писаниците ми, без рима и ритъм, де - те са просто  ... плахи описания на ... мигове, които са се запечатали или в очите, или в душата ми.   Въпреки, че не съм имала предварителна стратегия и тактика .... сега отчитам предприетия ход за печеливш. И на мен самата вече не ми се философства, а виждам и как на хората може би им е писнало от всякакви философствания и не са склонни да четат такива и тук ... Не искам да кажа, че е лошо да се философства, човек сигурно има нужда и от това ... да си пофилософства сам за себе си и дори да си сподели философстванията, но ... истината е, че няма нищо ново под слънцето ... особено в областта на философстването. Е, аз и сега се изпускам от време на време и се отплесвам да филотаковам ... както в момента, но ... трудно се забравят старите навици. Ще ми простите, надявам се!

Проблема с философстването е, че както казва Уикипедия: „Философията е е наука изследваща най-основните, но и в същото време най-възвишените въпроси засягащи човека и реалността, която го заобикаля, по този начин философията е майка на всички науки, в същото време е близо до религията, но се отличава от нея основно по принципът за вяра - понеже философията борави с рационални доказателства на мисленето.” .... а и човека, и реалността са ....безкрайни и непостижими за хилавите ни разсъждения, според мен. Още повече, ако се опитваме да следваме някакви стари философски школи или нови научни изследвания ... ако се бетонираме в чуждите съчинения-разсъждения и забравим да .... да правим нещо сами. Не искам да кажа да разсъждаваме сами, защото не съм убедена, че са ни нужни разсъждения. Вярвам, че човек достига до някакви истини не по силата на разсъжденията си или образованието си, а интуитивно .... ако изобщо му е дадено да притежава и развива нещо като интуиция.

Та и аз напоследък се опитвам да „забравя” всичко дето съм чела някога или съм разсъждавала преди ... и се опитвам всеки ден да съм нова – като бял лист, на който живота да записва новият ми ден. Опитвам се съзнанието ми да е празно ... и само, когато видя нещо интересно, от своя страна да го записвам... за себе си и за другите ... и после да го забравям.

Забавно е така. Нямам спомени, нямам минало .... нямам и бъдеще - не искам да имам.

Има нещо в мен, което е налице през цялото време и което не забравям съвсем, но то не са мислите ми, не са дори чувствата ми .... не знам точно какво е, понякога му казвам – душата ми. Но дори и душата ми, не знам колко константна е ... 

Всичко е толкова крехко и преходно ... както четох едно интервю с Кристо и Жан-Клод в NG и на въпроса защо творенията им остават само 14 дни, тя отговори следното (тя говори за изкуство, а не за философия, разбира се, но аз така или иначе омешах нещата:) ): 

„В миналото творците са създавали творби от бронз и от мрамор, рисували са фрески и маслени платна. Творили са произведения, които са били митологични или религиозни, портрети или пейзажи. Но има едно качество, което никога не са използвали, и то е човешката способност да изпитваме любов и нежност към нетрайните неща. Питаем любов и нежност към детството и към собствения си живот, тъй като знаем, че са преходни. И затова ние искаме нашето произведение на изкуството да се случи веднъж в живота и никога повече.”

Колко интересно, и колко напомня за нещата в блога ... има толкова хубави неща, но ги четем днес и отминаваме ... и утре ги забравяме, ... колкото и да са ни харесали ... аз наистина забравям и собствените си писания ... и понякога се чудя ... хм, тази мисъл ми е позната, не съм ли я написала вече някъде? Ха-ха, както е да е ... като се сетя как се колебаех в началото на интернет съществуването ми ... дали да пиша или да не пиша, след като едва ли ще съм способна утре да измисля нещо по-различно от днес. И като се сетя сега колко думички съм изписала със сравнително малко повтаряне ... не знам ... на квантовата физика или на Господ да благодаря за странното свойство на съзнанието ми да измисля все нещо ... макар и не ново, но може би казано по различен начин, свойствен само на моята душа .... ммм, не, може да не е само на моята, защото ако беше така, нито една друга душа нямаше да ме разбере ... дали наистина няма колективни души на някакво ниво? :)))))

Хайде да не се отплесна пак във философстване ... предпочитам като Шри Арубиндо да смятам, че трябва да се отървем от „мрежите на Словото и оковите на Идеята”, защото те са „само форми и изрази на Неизразимо великото, което отказва да се самоограничи в каквато и да било форма или израз.” Някак трябва просто да ... бъдем .... частта от Неизразимо Великото, която сме и ... толкова. Как става обаче „бъденето” ... май трябва да открием сами ...  :)

как умът ти е бистър в тези ранни часове :)
но пък въпросите винаги държат съзнанието ни будно :)
философията буквално значи "любомъдрие", а мъдростта определено не свършва, и идва от някъде дълбоко в нас, затова не се бой, Вдъхновението ти няма да се изчерпи :)

хич даже не съм го писала това сутринта - събудих се нещо по нощите, опитах се да заспя, но някакви думички ми се заредиха в главата (може и вдъхновение да им вика някой) и разбрах, че няма да заспя спокойно, ако не ги изхвърля от себе си .... и така убих около 2 часа ...
Има един момент към 1:30 или 2 през нощта, в който като се събудя ... заспиване няма ... и аз вместо да се въртя в леглото само ... понякога пиша. :))))

....философствай си!По всяко време!Ние пък ще четeм!:)хихихи...

Номера с философстването е да става пластично, че почне ли да става дървено .... айдеее ... :))))))

мисля,че този номер го знаеш добре:P:):):)

Аз по принцип мразех философията, но в Университета се наложи да я опозная доста отблизо, макар да не следвах точно специалност "Философия", но все пак бях във Филос. факултет :)
И не зная дали я намразих още повече, или се примирих с нея просто... :)
Не мразя обаче в никакъв случай хората, които /са склонни да/ философстват, може би тъй като и аз съм сред тях, по рождение..... ;)
Във всеки случай по-добре човек да действа, да чувства и да преживява нещо, отколкото да философства върху нещо. Това е моето мнение. Но в крайна сметка има време за всичко, и човек ПРАВИ ВСИЧКО... в различни моменти.
Нали се състоим от "тяло, душа и Дух"... И още- от ум и съзнание.... И всяко си прави каквото си иска. Умът определено е склонен да философства, за разлика от сърцето и душата....

:)))))))))

и аз обичам да философствам, вече не намирам много голям смисъл, предпочитам да се уча да слушам интуицията си, но...още не мога да я чувам много добре.
Слънце, не съм съгласна само с това, че можеш да започнеш всеки ден наново. Ти вярвам, че можеш всичко де,..... и аз ще пробвам, може да е интересно, но...все пак си спомняш много неща от предните дни, опита си остава отпечатък, спомените ти създават инстинкти.
:):):):))))))))))))))))

Candysays, под секрет - аз пак си философствам .... ама тайничко! :)))

Дошева - не казвам, че буквално всичко забравям, разбира се, наистина разчитам на това, което така или иначе остава в главата и сърцето ми, просто не го мисля излишно ... един вид :)))

спец си ти, подозирам вече аз....... ;)))))))))

Е тука вече ме довърши!