Пише ми се и смятам да пиша ...:)))))
Постинги в блога от Септември, 2010 г.
29.09.2010 21:50 -
кога всичко, кога не съвсем
виждам
че имам всичко
ако погледна
че имам всичко
ако погледна
23.09.2010 08:34 -
искам
любов и нежност
но не за ден, два
не за три години
но не за ден, два
не за три години
21.09.2010 10:58 -
Чаша
имах нужда от две-три мили думи
толкова мъничко иска сърцето понякога
капка да капне – и прелива
толкова мъничко иска сърцето понякога
капка да капне – и прелива
20.09.2010 19:48 -
Да се тревожим убедено и здравословно
Напоследък изглеждам сякаш съм се насадила на пачи яйца, ама да не се разбира, че имам нещо против патката или яйцата. То, аз съм си и патката и яйцата, а и насаждането си е мое дело.
Може да се тормозя от време на време, но пък ако не ...
Може да се тормозя от време на време, но пък ако не ...
17.09.2010 11:39 -
Трaгикомичната Аз
В общи линии ми се реве. Мога да ревна и да текнат едни сълзи от тук до довечера, но предпочитам това упражнения да го правя по-нарядко и по-накъсо. В случая ми се реве най-вече защото съм такава невероятна глупачка понякога, че чак не з...
16.09.2010 21:15 -
Дъщерята на нощта
На дъщерята на нощта
не и отива да е весела,
не и понася оптимизма,
не и отива да е весела,
не и понася оптимизма,
12.09.2010 16:29 -
да обичаш глупостта си
мръщи ми се днес септември
срича капки дъжд
и разтваря бездни
срича капки дъжд
и разтваря бездни
12.09.2010 11:28 -
безсмислено мислене
идват ми все едни несвързани мисли в главата и хич не ми се въвежда ред … предполагам, че е защото не мисля с разума си, който не е чак толкова зле по принцип, но аз много-много не му обръщам внимание, а със сърцето или нещо там в...
08.09.2010 11:54 -
Молитвата на Паулу Коелю
Господи, пази нашите съмнения, защото Съмнението е молитва. Съмнението ни кара да растем, защото ни кара да гледаме безстрашно към многото отговори, които същестуват на един въпрос. И за да е възможно това .....
Господи, пази решенията ...
Господи, пази решенията ...
07.09.2010 22:27 -
играта на бобчета
Днес пак играх с децата на бобчета.
Повикаха ме, дадоха ми възглавничка,
приютиха ме в детството си.
Повикаха ме, дадоха ми възглавничка,
приютиха ме в детството си.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186