Няма да ме видиш
да бълвам жлъч
по мишките и хората.

Махам с ръка и отминавам. Имам хиляди причини да се почувствам тъжна, уморена, ядосана, отчаяна и дори самотна, но .... защо да го правя?
С риск някой ден да стана напълно безчувствена, отказвам да приютявам негативни емоции в дни, които ...

“Но дните са от тривиални дреболии плетеница
и ще ли има по-добра съдба от пепелта,
с която е направена забравата?”

Тя приличаше на англичанка. Толкова приличаше, че докато си говорехме с колежката на български се чудех как ли звучи разговора ни в нейните уши и дали се досеща за какво говорим. Опитвах се и да не бъбря много, за да не я дразня.
Какво бе...

той ни покани вкъщи
и почерпи с вино и кашу
разказа голяма част от живота си

Нямам никакво време да пиша тук и се чудя това добре ли е, зле ли е.
От една страна е доста добре човек да е безумно зает къде с работа, къде с удоволствия, но от друга писането си е писане и е тръпка. Е, ще трябва да се примиря най-вероя...

отритнати
от близки,
от радетели

най-големите ни страхове са сапунени балончета, които се пукат толкова по-лесно, колкото по-остра е личността ни разводнените същности могат да претендират че обичат цялото човечество но нямат гръб и характер втвърдявам се бавно не вредя...

Тя каза,
че преди съм била
„добре”.

В прегръдките на полето
се окичвам с киселец
и съзерцавам планината.