Вчера наблюдавах. Голям наблюдател съм станала напоследък. Трябва да проверя дали няма да ме вземат някъде като наблюдател, ама наблюдател не на какво да е, а на красотите на природата и на поведението и миграцията на населението. Може да не съм учила това, което трябва да се учи за тая работа, но иначе съм голям талант .... в наблюдаването. 

Та, вчера, освен капките, кондензирани от мъглата, наблюдавах и човекопотока в една автогара. Важна подробност беше подовата настилка във въпросната автогара – плочки ... съчетани с железни стълби към барчето. Ако не бях само наблюдавала, а бях и снимала с камера, щяхте да видите и главните герои на филма ми - ботушките с токчета.  Не помня дали друг път съм се заглеждала точно в тази подробност от облеклото на женските индивиди, но нали знаете логиката – каквито мисли занимават в момента главата ти, такива неща и забелязваш в околния пейзаж. Ако си бременна, забелязваш другите бременни и се чудиш, колко много жени са в това състояние точно тогава, когато и ти (глупости, просто сега ги виждаш, а преди не си ги забелязвала), така и с малките деца, когато имаш малко дете и с бримките на чорапогащника, когато имаш бримка на чорапогащника. Е, аз току-що си бях купила нови новенички ботушки и радостна наблюдавах другите притежателки на ботушки наоколо. Моите, разбира се, бяха специално избрани да са с почти съвсем равна подметка, защото токчета съм си купувала само веднъж през живота си за абитуриентския бал и оттогава много внимавам да не направя подобна грешка втори път било поради щипка суета, било поради неочакван, уж супер официален повод. Признавам, че съм сравнително висока и допълнителна височина никога не ми е била особено нужна (не, че не познавам колежки дето са метър и седемдесет и нещо и пак се кикерчат на 8 сантиметрови токове) и малко по-нисичките дами, моля, да ме извинят за мнението ми по този въпрос. Знам и, че тока издължава крака и го прави ... уж по-красиво оформен, но ..... въпроса е на каква цена, все пак. 

Ето какви бяха наблюденията ми от вчера. Дамите с високи и ... тънки токчета .... не вървяха, а пристъпваха едва, едва по плочките и още по-внимателно по железните стълби, придържайки се към парапета. Изглеждаха сякаш са облечени в някакви железни доспехи, които ужасно им тежат (имаше една с тясна къса пола и тя съвсем изглеждаше сякаш е в доспехи) ..... имах чувството направо, че са заковани за земята с тези токчета. Аз, можех да взема стълбите по две-три наведнъж и да отбягам надолу по плочките или по улицата .... аз, просто щях да летя, в сравнение с техния тромав вървеж. 
Нека да приемем, че високите ботуши или официални обувки са красиви .... не мога да кажа, че не са красиви, но не мислите ли, че те са предназначени да се носят само за украса .... като бижу, а не са предназначени за ходене. Те са единствено, за да се придвижиш от къщата до колата и от колата до някакво тузарско заведение, където на всички присъстващи трябва да им изпопадат очите от изненада и удоволствие от гледката на твоите ботушки ..... не, че в действителност така ще стане, но е много хубаво като си го мисли човек. :)

Големия куриоз е, че докато си пиех кафето в барчето, придържайки кутията с новите равни ботушки с ръка, някоя от тези с високите токчета да не и хрумне да ми ги открадне, човека до мен, изведнъж ми заговори на полу-български, полу-италиански и ми каза, че ботушките, които съм си купила са правени за неговата фирма .... от Флавия, но за неговата италианска фирма. Казах: „Ооо, чудесно, ако нещо не ми харесат, ще знам кой да .... „  :)   Опс, забравих, че ботушите могат да са и фетиш. :))))  

Като пишеш за "бутушки" се сещам за панталоните и дънките с които сега се носят.Може да е модерно ама аз кото ги гледам се сещам за Щирлиц.:-))))

Обикновенно женската част ми отговаря че нищо не ми отбира главата от мода.Това обаче не ми пречи да се посмея.Нали!?
Иначе света става много скучен.
Лек ден.

със здраве да ги носиш и все така да се вдъхновяваш!

Хм, Nio, дали и аз не се издадох, че нищо не ми разбира главата от модата на високите токчета ... :(
Лек ден и на теб! :)))))

Aloha, мерси!!! Накара ме да се замисля ... щом едни ботушки ме вдъхновяват, кво ли ще стане ако видя нещо далеч не толкоз прозаично :)))) Шегувам се :))) ... мисля, че и ежедневието има една специфична поезия :))))

вчера дамите гледаха пухестите ботушки на сервитьорките и въздишаха. понякога искам и аз да съм ботуш.

noir

Някой явно харасва да е мачкан и газан в калта.:-))
Свят голям и извратеняци всякакви:-)))

ей, noir, разсмя ме до сълзи почти:))))))Слънчева седмица да имаш:)

за високите токчета на обувки и сандали - донякъде ги разбирам - по-красиво е. Но..за ботушите - тва си е геройство.
Аз миналата година видях една момиче как се беше хванала да двете момчета от компанията под ръка и те си я носеха, защото не можеше да върви. Беше смешно, но...на нея - незнам! Ама сами си го правят.

обичам детайлния ти поглед!

и аз скоро си мислех да си купя ботушки на високи токчета.. добре де, мечтаех си някой път да си купя. от мечтите лошо няма. ама и аз съм висока и някой път ми се приисква да понося нещо на висок ток, а пък ще заизглеждам като едно недохранено жирафче... :( нали все пак тока прави крака някак си по-елегантен. ей го на - една от приятелките ми пък се вайка защо не е по-висока и само обувки на токчета носи... голяма е сладурана и ми все ми вика колко е хубаво че съм висока, пък аз си мисля , как бих й дала малко от височината си :) и така си правим постоянно комплименти :D ама в крайна сметка си купих едни ботушки с права подметка, такива велурени (абсоютно неподходящи за зимата, ама... ги исках !) и ги гледам с едно умиление. дето казваш, слънчогледке, мога да си бягам с тях и няма нужда да гледам как стъпвам, да не би пък да се изтърся някъде неподходящо. А аз обичам от време на време да бягам... особено когато бързам :)

мн мразя да правя така... излизам си от ъкаунта и после пиша на някой коментар... слънчогледке, да си ги носиш със здраве ботушките :) и да си бягаме с тях по стълбите.. за здраве ! :) последния коментар е от мен и беше написан с мн усмифки :) :) :)

И днес наблюдавах нещо, което ще резултира в утрешния ми пост :))))))

Що се отнася до ботушките - ужас - сутринта ми се бяха подули краката и направо не можах да ги обуя. Сега обаче ги обух, но не ходих достатъчно .... ще ми трябва малко време да ги разнося ... чак след ден, два ще мога да се фръцкам пред колегите, ...... че то и с равни ботушки може да се фръцкаш, ако искаш ... кво толкова :(

sladurana ...gorkite kra4eta ...

E kvo sega taia na snimkata kurva li e????
DA
ne tq e na rabotaaaaaa i blije huiovete ne minava6tite maje!!!!