Прочетен: 5980 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2011 21:26
Обичам да скиторя из планините, но имам много къса памет и не винаги се явявам добре екипирана за тази цел. Това нямаше да е чак такъв проблем, ако не мъкнех хлапето с мен от време на време. Тази година започнахме с един много къс преход от Боровец до Ситняково. Щеше да е Боровец – х. Чакър Войвода, но не стигнахме до там, защото беше ранно лято и аз реших, че една тениска е напълно достатъчна за този преход, а температурата на сянка в Рила далеч не беше за тънка тениска. Отгоре на това малката се сети по средата на пътя да ми спомене, че я боли гърлото. Аз естествено се проклех, че не взехме дрехи и слязохме от Ситняково по бързата процедура .... разбирай на финала слизахме по пистата Мартинови бараки 2.
После реших, че няма повече да водя малката никъде, защото много мрънка. Обаче тя ме изненада и изкачи Мусала с баба си на празника на Рила и аз реших да я взема за качването на Мальовица миналата седмица.
Разбира се, пак забравих за добрата екипировка и въпреки че този път взехме якета (не, че ни трябваха) не обърнах внимание на обувките на малката и впоследствие се оказа, че маратонките и са се позакъсали отпред. Честно казано изобщо не мислех, че ще се качим до върха и през цялото време се притеснявах (дано го запомня това, та следващия път да проверявам добре всяка част от екипировката и да не тръгвам, ако не сме с хубави обувки), но тя ме изненада отново и .... се изкачи до върха със скъсаните маратонки (да не говорим, че изобщо не би трябвало да се катерим с маратонки).
Е, не, че не пухтя и не мрънка през голяма част от времето и не искам да я мисля как се е чувствала на слизане, /щото мойте крачета определено бяха смазани/, но .... важни са резултатите :)
Пътеката до хижата е ясна:
Малко цветенца:
малко мостчета ..... или едно по-точно:
и ето ни под хижата:
А сега - над хижата:
където пак сме снимали цветенца:
и буренчета:
Но, ето че наближаваме втора тераса:
Дотук добре, дето се вика,
но наближаваме по-кофти частта от маршрута:
Ето как изглежда началото на по-кофти частта:
Тук и после над Еленино езеро на места просто се налага да се катериш на четири крака. Толкова с Homo Erectus.
А като се обърнеш назад, ето какво се вижда:
Ненаситно съм снимала и съм документирала всеки етап от изкачването, но за да не стане твърде скучно ще кача само някои от по-ключовите снимки :)
И стигаме до Еленино езеро:
Като казахме четири крака:
и вече наближаваме върха:
/Рилския манастир/
и вече има изглед към Урдините езера
Ето и самия връх:
Долу се вижда дупнишката хижа на седемте езера:
И пак Елениното, но най-отгоре:
Другите езера от юг, на които не им знам имената:
и за последно Урдините ..../не е особено добра видимостта, за съжаление/:
Реших да слезем по зимната пътека. Струва ми се, че е по-пряка и действително за половин час бяхме на Еленино езеро:
От тук надолу вече нямах желание и нерви да снимам, щото .... щото ми се ******** на качетата. :(
На най-добрия приятел в блога
Хоби земеделие и практическо градинарств...
Браво на вас!
иначе имах чувството докато гледах снимките ти, че все едно аз съм снимала по пътя за тевно езеро и мозговишки порти, но мен ме мързи да качвам снимките тук.
Мальовица наречена....
Благодаря и поздравления за прекрасния материал !
за обувките - не ми се говори, просто трябва да се снабдя спешно с подходящи :)
/а за качването на снимки тук - наистина много нерви и време си трябват/ :(
Иначе изкачването на четири крака има своето очарование :) Слизането е това, което ме притеснява повече :)))
Хубава вечер, sunflower!:))
Благодаря за чудесните снимки!
Поздрав!
Хубав преход.... като за начинаещи :-P
Първо: У наше село думата "катерене" я употребяваме за по-други дейности. За занимание като вашето казваме "ходене", "разхождане", "изкачване" и т.н.
Второ: Онези езера не са на юг, ами са на изток. :)
Трето: Наричат се Мальовишки езера и са три на брой, както се вижда и от снимката. :)
Четвърто: Води детето от време на време на по-къси преходи с постепенно увеличаване на трудността на терена. Радост много бързо ще се научи да ходи "на два крака" по такива и по по-сложни пътеки и места и "пенсиите" като нас ще й дишаме прахта :)))
Пето: Обади се някой път да ме заведеш и мен някъде на "катерене" :)))
Останалите 251 ще ти ги кажа като се видим някой път :)
И ето и моите коментари по твоя коментар:
1. Ние не сме у ваше село ..... ние сме кашкавал туристи .... а като станем алпинисти, ще ви се обадим ...... да си померим катеренията :)
2. Не знам как ще са на изток като Камилата е на изток или аз тотално не съм наред с посоките. НО си прав, че не са на юг, де .... май са на север :))))
3. ОК.
4. Ще и дишаме прахта, я! Особено сега, след като я записах в спортното и тренира ски-бягане. Но по принцим съм зле с постепенните преходи. Аз съм си екстремист по душа :)
5. Искаш да кажеш ти да ме заведеш. Може. :)
А Рила все още ми е непозната.
Поздрави!