Постинг
02.07.2009 14:59 -
Дивачка
Автор: sunflower
Категория: Тя и той
Прочетен: 1088 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2009 15:04
Прочетен: 1088 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 02.07.2009 15:04
Една мисъл за деня току-що пристигна по и-мейла: “Никой, освен теб не е отговорен за щастието ти.”
Абе, знам я аз тази теория, ама вярна ли е?
Вярно е, че мога да се почувствам щастлива безпричинно, ей така, когато само аз присъствам на сцената на живота си, но ..... не съм ли безкрайно по-щастлива, когато съм с любимото същество?
По-щастлива съм, не е като да не съм по-щастлива, но дали пък това не е само защото мога да съм щастлива и сама и защото умея да се радвам на миговете, споделени с него?
Той, от своя страна може да е с любимото си същество, т.е. – аз, и въпреки това да се чувства безкрайно нещастен, защото съм го наранила с някоя дума или действие. И мисли, че не го обичам и т.н. .....
От една страна е кофти да се чувстваш отговорен за щастието на друг човек, но от друга, ако другия може да е щастив сам, защо си му? Но пък ако не може да се чувства щастлив сам, много е вероятно да не може да се чувства щастлив и с теб ....
Е, щеше да е много просто ако имаше рецепти за щастие.
Докато не съм си променила мнението съвсем, моята е – малко време за себе си, добра самооценка и самочувствие и едва след това, колкото е възможно повече време с любимия. Някои негови особености могат да се търпят и толерират, а други – не. Вярно, не е приятно да има конфликти, но вечното отстъпване е по-лошо.
Понякога си мисля, че съм голям дивак. Защото на по-дълбоко вътрешно ниво трудно комуникирам с хора. Не очаквам да ме разберат и не очаквам съпричастност и протегната ръка. Винаги съм била твърде различна и заради това - самотен воин.
Но това ми вреди в любовните взаимоотношения. Доскоро нямах такива, защото се бях отказала за вечни времена да имам такива.
Сега опитвам, но ми е трудно. Трудно ми е защото съм егоист и голям дивак. Доброто момиче ме е напусна окончателно и предполагам, че ще е трудно някой да обича дивачката. Може би само, ако и той е виден ... дивак .... :)
Абе, знам я аз тази теория, ама вярна ли е?
Вярно е, че мога да се почувствам щастлива безпричинно, ей така, когато само аз присъствам на сцената на живота си, но ..... не съм ли безкрайно по-щастлива, когато съм с любимото същество?
По-щастлива съм, не е като да не съм по-щастлива, но дали пък това не е само защото мога да съм щастлива и сама и защото умея да се радвам на миговете, споделени с него?
Той, от своя страна може да е с любимото си същество, т.е. – аз, и въпреки това да се чувства безкрайно нещастен, защото съм го наранила с някоя дума или действие. И мисли, че не го обичам и т.н. .....
От една страна е кофти да се чувстваш отговорен за щастието на друг човек, но от друга, ако другия може да е щастив сам, защо си му? Но пък ако не може да се чувства щастлив сам, много е вероятно да не може да се чувства щастлив и с теб ....
Е, щеше да е много просто ако имаше рецепти за щастие.
Докато не съм си променила мнението съвсем, моята е – малко време за себе си, добра самооценка и самочувствие и едва след това, колкото е възможно повече време с любимия. Някои негови особености могат да се търпят и толерират, а други – не. Вярно, не е приятно да има конфликти, но вечното отстъпване е по-лошо.
Понякога си мисля, че съм голям дивак. Защото на по-дълбоко вътрешно ниво трудно комуникирам с хора. Не очаквам да ме разберат и не очаквам съпричастност и протегната ръка. Винаги съм била твърде различна и заради това - самотен воин.
Но това ми вреди в любовните взаимоотношения. Доскоро нямах такива, защото се бях отказала за вечни времена да имам такива.
Сега опитвам, но ми е трудно. Трудно ми е защото съм егоист и голям дивак. Доброто момиче ме е напусна окончателно и предполагам, че ще е трудно някой да обича дивачката. Може би само, ако и той е виден ... дивак .... :)
Търси друг дивак!
А това е абсолютно вярно: "ако не може да се чувства щастлив сам, много е вероятно да не може да се чувства щастлив и с теб".
Останалото е илюзия....:)
цитирайА това е абсолютно вярно: "ако не може да се чувства щастлив сам, много е вероятно да не може да се чувства щастлив и с теб".
Останалото е илюзия....:)
аз съм на принципа - правя, както го усещам, че е. И това трудно се дефинира, а и за него - рецепти - йок. Не пърхам от щастие, но кат няма либов или романтика или други подобни - има други работи, на които се кефя и ... като цяло определено не го раздавам нещастен. А с годините установих, че е най-важно да си самият ти (дивак, не дивак, спокоен, работяга, домошар, спортист - който се роди в някой момент в тебе) и да не си нещастен. Интереси много, мечти - още повече :)
Наздраве!
цитирайНаздраве!
задъхана :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
