Постинг
01.12.2008 09:37 -
Какво убива любовта
Автор: sunflower
Категория: Тя и той
Прочетен: 1350 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2008 09:44
Прочетен: 1350 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 01.12.2008 09:44
Този свят убива любовта.
Светът, в който си мислим, че живеем, а в който в действителност само лицемерно съществуваме.
Светът, който е населен от „общество” и Големият брат се казва „обществено мнение”. В селата или градовете от селски тип му казват също и „какво ще кажат хората”.
Ха, кои хора? Може ли един поименен списък?
Толкова са смешни … радетелите за чисто досие в очите на ония хора, които „казват”.
/Хм, щели били да говорят за мен.
Ами нека говорят, като няма за какво друго да говорят! Нека се занимават с моя живот, след като нямат свои! Нека ме наричат „луда”, след като се гордеят със свойта „нормалност”, на която аз пък от своя страна плюя!
Жалки, дребни, лицемерни и мъртви душички!
От доста време са ми изчезнали от полезрението и просто не съществуват в моя свят, но … нещо ми се мярнаха няколко муцуни напоследък … Муцуни, от онзи, другият животински вид, както казва Нав.
Само чакам някой да се опита и да ме настъпи, пък тогава да видят те …. Ама ,едва ли ще смеят, защото отгоре на всичко са толкова страхливи, че не им стиска да си кажат мнението право в очите. Т.е. не своето мнение, а мнението, което им е било умело внушено от Големият брат, че имат. То да си беше истински тяхно …../
Но мисълта ми беше за този свят, който убива любовта.
Любовта, както знаем, не е от този свят. Тя е само гостенка тук и когато решиш да я приемеш, следва да и върнеш посещението и …. да останеш там.
Домът на любовта, там – над този свят или по-дълбоко от този свят, навътре в сърцето, е свят със съвършено други измерения и закони. Там не важат нито физически, нито химически (освен висшата химия на любовта), нито някакви тукашно-космически закони, а най-малко тукашно-обществени закони. Там не важат законите на егоизма, на Голямото „Виж ме кой съм Аз”, „Колко съм умен и хубав!” или пък „Колко съм грозен и лош!” .
Там е и мястото, където човек живее истински. Защото няма живот, без любов!
И стигаме до това, което убива любовта и … живота. То е, когато човек, който е бил там … се върне тук. В началото може да прилича на връщане за малко, само да погледне нещо или само да свърши нещо набързо и после пак да се върне там.
Но, когато цялото ти същество се върне тук … уж за малко в началото, домът на любовта, там, става толкова мрачен и празен, че …. сърцето на другият започва да кърви, любовта започва да кърви.
Любовта е силна и може да издържи няколко рани, но по-честото връщане тук, а не дай си Боже, окончателното връщане тук и забравянето на Домът на любовта ….. водят до … смърт.
Защото този свят е направен толкова хитро от …. Лукавия, да го наречем, че оплита невнимателните души в мрежите на хилядите си изкушения много добре ….. после им дава едно, две приспивателни и когато последните се събудят, започват да се питат …. от къде са дошли и накъде са тръгнали …. а, забрави ли човек мисията си на този свят е … страшно!
Затова човек трябва да бъде ужасно нащрек. Да търси Домът на любовта и когато го намери да се държи със зъби и нокти за него и да използва този свят само за физическото си оцеляване! Защото в този свят можеш да получиш рани и те ще заздравеят, докато раните в светът на любовта често са с фатален край. /Ах, да, тази година, през септември ако не се лъжа, имало над 300 развода само в София./
Днес, най-сетне е декември. Желая прекрасен и успешен декември на всички и преди всичко … бъдете нащрек!!! :)
Светът, в който си мислим, че живеем, а в който в действителност само лицемерно съществуваме.
Светът, който е населен от „общество” и Големият брат се казва „обществено мнение”. В селата или градовете от селски тип му казват също и „какво ще кажат хората”.
Ха, кои хора? Може ли един поименен списък?
Толкова са смешни … радетелите за чисто досие в очите на ония хора, които „казват”.
/Хм, щели били да говорят за мен.
Ами нека говорят, като няма за какво друго да говорят! Нека се занимават с моя живот, след като нямат свои! Нека ме наричат „луда”, след като се гордеят със свойта „нормалност”, на която аз пък от своя страна плюя!
Жалки, дребни, лицемерни и мъртви душички!
От доста време са ми изчезнали от полезрението и просто не съществуват в моя свят, но … нещо ми се мярнаха няколко муцуни напоследък … Муцуни, от онзи, другият животински вид, както казва Нав.
Само чакам някой да се опита и да ме настъпи, пък тогава да видят те …. Ама ,едва ли ще смеят, защото отгоре на всичко са толкова страхливи, че не им стиска да си кажат мнението право в очите. Т.е. не своето мнение, а мнението, което им е било умело внушено от Големият брат, че имат. То да си беше истински тяхно …../
Но мисълта ми беше за този свят, който убива любовта.
Любовта, както знаем, не е от този свят. Тя е само гостенка тук и когато решиш да я приемеш, следва да и върнеш посещението и …. да останеш там.
Домът на любовта, там – над този свят или по-дълбоко от този свят, навътре в сърцето, е свят със съвършено други измерения и закони. Там не важат нито физически, нито химически (освен висшата химия на любовта), нито някакви тукашно-космически закони, а най-малко тукашно-обществени закони. Там не важат законите на егоизма, на Голямото „Виж ме кой съм Аз”, „Колко съм умен и хубав!” или пък „Колко съм грозен и лош!” .
Там е и мястото, където човек живее истински. Защото няма живот, без любов!
И стигаме до това, което убива любовта и … живота. То е, когато човек, който е бил там … се върне тук. В началото може да прилича на връщане за малко, само да погледне нещо или само да свърши нещо набързо и после пак да се върне там.
Но, когато цялото ти същество се върне тук … уж за малко в началото, домът на любовта, там, става толкова мрачен и празен, че …. сърцето на другият започва да кърви, любовта започва да кърви.
Любовта е силна и може да издържи няколко рани, но по-честото връщане тук, а не дай си Боже, окончателното връщане тук и забравянето на Домът на любовта ….. водят до … смърт.
Защото този свят е направен толкова хитро от …. Лукавия, да го наречем, че оплита невнимателните души в мрежите на хилядите си изкушения много добре ….. после им дава едно, две приспивателни и когато последните се събудят, започват да се питат …. от къде са дошли и накъде са тръгнали …. а, забрави ли човек мисията си на този свят е … страшно!
Затова човек трябва да бъде ужасно нащрек. Да търси Домът на любовта и когато го намери да се държи със зъби и нокти за него и да използва този свят само за физическото си оцеляване! Защото в този свят можеш да получиш рани и те ще заздравеят, докато раните в светът на любовта често са с фатален край. /Ах, да, тази година, през септември ако не се лъжа, имало над 300 развода само в София./
Днес, най-сетне е декември. Желая прекрасен и успешен декември на всички и преди всичко … бъдете нащрек!!! :)
и не мисля че ти пука от големия брат , нито от кой какво казва и за кого бие камбаната.
колкото за любовта като гостенка - реши ли да си тръгне и най -здравите решетки не я спират - така че просто нека и се насладим, докато я имаме.
))
цитирайколкото за любовта като гостенка - реши ли да си тръгне и най -здравите решетки не я спират - така че просто нека и се насладим, докато я имаме.
))
нЕма такова нещо!!! :)
по-скоро понякога се притеснявам на някой близък на сърцето ми да не му запука :))))
а ако любовта си затръгва, да, не можеш да я спреш ... въпросът е да не създаваш причини да си тръгне .... че едва ли би си тръгнала без причина :)
цитирайпо-скоро понякога се притеснявам на някой близък на сърцето ми да не му запука :))))
а ако любовта си затръгва, да, не можеш да я спреш ... въпросът е да не създаваш причини да си тръгне .... че едва ли би си тръгнала без причина :)
Любовта не си тръгва, тя преминава от един мъж на друг мъж, а ние жените просто трябва да я следваме, мъжете да му мислят.
цитирайВсе така да не ти пука, Съни!
Но наистина подтискащо е. Самият факт, че прави опит да посегне на интимното, че доста груба прави този опит, че се намесва в усещания които не му принадлежат, не може да разбере, но прави опит, прави опит да погуби: от глад ли, от завист ли, от алчност, че вижда нещо което не може да заграби, а няма: иска да погуби.
Много хубав пост.
цитирайНо наистина подтискащо е. Самият факт, че прави опит да посегне на интимното, че доста груба прави този опит, че се намесва в усещания които не му принадлежат, не може да разбере, но прави опит, прави опит да погуби: от глад ли, от завист ли, от алчност, че вижда нещо което не може да заграби, а няма: иска да погуби.
Много хубав пост.
ами аз не говоря за мен. от мен любовта не си е тръгвала откакто съм жива :))))
цитирайрядко позволявам на такива мисли да ме подтискат, но се случва. но пък напоследък даже ме настървяват повече за ... живот :)
цитирайИ аз говоря по същество, хубав постинг, ако можех и аз все да си стоя в дома на любовта, но реалността те дърпа непрекъснато надолу и няма начин, трябва да оцеляваме. Съгласна съм с теб, раните получени в дома на любовта наистина могат да завършат със смърт, духовна, а понякога и физическа. Тази година в гората над с. Макоцево едно младо момче се обеси. Трупът му е висял 6 м. на едно дърво, малко над мястото, където бера липа и когато са го открили са го разпознали само по оставените документи. Намерил го един козар, който вече си говори сам.Казват, че в основата на това е несподелена любов.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
