Прочетен: 4397 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2011 15:48
„Ние, жените, когато търсим смисъла на живота си или пътя на знанието, винаги се идентифицираме с един от четири класически архетипи.
Девственицата (не говоря за сексуалната девственица) е тази, за която търсенето извира от пълната и независимост и всичко, което тя учи е плод на способността и да се изправя пред предизвикателствата сама.
Мъченицата намира пътя на самопознанието чрез болката, страданията и отказването.
Светицата намира своята истинска причина за съществуване в безусловната любов и в способността да дава, без да иска нищо в замяна.
И накрая, Вещицата е тази, която осмисля своето съществуване чрез търсене на пълна и безгранична наслада.
Из „Брида‘, Пауло Коелю
Така като ги гледам тези архетипи ..... се определям на 20% Девственица, 20% Светица и 60% Вещица :) Или така ми се иска. В действителност понякога съм 40:10:50, понякога 10:60:30 или пък 10:40:50, но важното е да накарам Вещицата да доминира в по-голяма част от случаите. Защото:
„Какво искаш? Не можеш да искаш да си щастлива, защото е твърде лесно и скучно. Не може да искаш само да обичаш, защото това е невъзможно. Искаш да осмислиш своя живот, да го изживееш толкова интензивно, колкото е възможно. Това е едновременно капан и източник на екстаз. Опитай се да бъдеш нащрек за тази опасност и изживей радостта и приключението да си жената, която е отвъд образа в огледалото.“
Из „Вещицата от Портобело“, Пауло Коелю
с изключение на мисълта му за това, че за да *видиш* един град трябва да го видиш най-малко за седмица, - иначе си един обикновен турист(това от мен)
а тези архетипове... много ограничават.., както и всички неща, тип тест ;) де
17.02.2011 17:45
много лесно е да се обобщава...
здравей, съни!:))
Иначе, .... от къде ще знае Коелю нещо за по-сложните женски архетипи :))))))