Първоначалната идея за посрещане на нова година беше да е по улиците на Будапеща. Само че като давах това предложение не знаех, че -4 градуса в Будапеща се равняват на -14 градуса тук. Изглежда заради влагата студа се усеща много по-осезателно. По тази, а и други някои причини, там едва ли има концерти на открито по това време на годината. Така и не разбрах точно, защото Петер предлагаше следобяда на 31-ви да ходим до центъра и да видим има ли нещо, но аз след изпълненията в дома на културата и рок клуба, нямах никакво намерение да ходя някъде сама с него. Предпочетох да играем тримата на игри докато стане време за вечеря. Техни приятели, които също имат игри, а и кареоке, ни поканиха да посрещнем новата година у тях и ние се съгласихме.
Това, което ми направи впечатление за унгарците по празниците е, че за разлика от нас, те не отрупват масите със салати, мезета, баници, сладки, после основни ястия, десерти, пак мезета, сладки и т.н. , а просто поднасят една празнична вечеря, която се състои от супа или от предястие, после основно ястие и десерт / за Коледа се поднася риба или пилешко, а за Нова година задължително свинско, защото пилето рие с крака назад и може да ти изхвърли късмета на боклука, докато прасето рови със зурлата в земята и ще ти помогне да намериш късмета си/. Преди вечерята са предлага аператив от тяхната ракия – палинка или някакъв марков алкохол - в малки чашки, без безалкохолно ..... бррррр. А по време на вечерята се предлага вино и това е. Никакви излишества от манджи, алкохол и после преяждане и препиване.
Като цяло животът им ми се видя спокоен и подреден .... даже твърде подреден. Например в случая с Емеке. Тя е сладурана по принцип, много мила и грижовна, постара се да имам всички удобства и се отнасяше много добре с мен. Но имах чувството, че в малката и руса главичка мозъкът и се занимава само с разпределението на времето за деня, какво и къде ще ядем, маршрута, по който ще минем и правилата, които ще спазваме. Не ме остави нито веднъж да оставя нещо на задната седалка, защото не трябвало да има нищо на задната седалка, а тъй като Петер предпочиташе да седи отзад при мен, тя слагаше колана на предната седалка, така че да държи дамската и чанта. Петер ми обясни по-късно, че това се правело от съображения за сигурност, т.е. ако някой все пак се опита да отвори вратата и да и открадне чантата ... в движение или докато сме спрели на някой светофар, да речем :), да му е по-трудно.
Всички тези съображения за сигурност и чиста параноя може и да са напълно нормални за големия град, но на селски момичета като мен им се виждат смешни.
От същите тези прословути съображения за сигурност се оказа, че за Нова година само на определени за тази цел места се продават фойерверки, които имаш право да пускаш между 6 часа вечерта на 31-ви и 6 часа сутринта на 1-ви и ако не успееш да пуснеш всичките, си задължен да ги върнеш там, от където си ги закупил. Ха!
Не, че на 30-ти нямаше фойерверки в квартала и полиция все пак не дойде.
Но да се върнем на посрещането на Нова Година. Както беше планирано, първо играхме на игри
/това е любимата ми игра с влакчетата :)/
и толкова се увлякохме, че закъсняхме с няколко секунди с отварянето на шампанското.
После ходихме да пускаме фойерверки. Много приятно изживяване за мен, защото много обичам да си играя с огъня, а до този момент никой не си беше направил труда да ми достави това удоволствие.
Ето ни:
Опс, тук стана авария, но глейте само как съм уцелила момента на снимката :)
Ето как изглеждаше тръбата за изстрелване, след това.
Като привършихме с фойерверките, се предполагаше, че вече сме на градус и може да попеем и да послушаме фалшивото пеене на останалите. Аз бях на три вида силен алкохол и няколко чаши вино, но въпреки това трезва като краставичка ... или поне така се чувствах, а главата ми по-късно през деня мислеше друго ....
Историята с кареокето не искам да я разказвам с подробности, защото не се справихме кой знае колко добре, особено аз. Ами то за да пееш кареоке, трябва да знаеш, ако не текста, защото той е пред теб, то поне мелодията и как да изпееш песента. Изобщо не се получава, ако знаеш само два реда от припева!
Е, те си знаеха някои техни песни и си ги изпяха прилично, доколкото музикален инвалид, не говорещ унгарски като мен може да прецени. А за мен беха намерили български песни и аз се опитах да им изпея „Македонско девойче“ и „Назад, назад, моме Калино“. Тъй като те си нямаха представа как трябва да звучат тези песни и бяха много добре възпитани, казаха, че добре съм се справила. Но аз си знам колко добре беше.
Към 5 сутринта вече ни се затваряха очите на всички и си тръгнахме. Края на новогодишния купон се илюстрира от тази снимка:
