Постинг
04.07.2009 10:12 -
Още се чудя дали да променям света или себе си
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1862 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2009 10:33
Прочетен: 1862 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 04.07.2009 10:33
Понякога се бия в гърдите и разказвам на ляво и на дясно, че съм постигнала в живота си всичко съществено, което съм искала да постигна. И си мисля, че съм изключителна.
Ама не съм.
Днес се замислих върху факта на неизключителността ми и си дадох сметка, че най-вероятно всеки човек има в живота си точно това, което винаги е искал да има. Ако оставим настрана парите, които са все в недостиг по някаква причина, всички останали материални и нематериални притежания на хората са в резултат на техният съзнателен и до голяма степен свободен /в последните десетилетия/ избор.
Това ще рече, че калта, която газим си е наша. Това ще рече, че ако някой тръгне да променя света, за да го прави „по-добър”, значи той иска да наложи на хората живот, който не е техен, не е според техните разбирания и идеали.
Това не значи, че човек не трябва да тръгва да променя света. В крайна сметка, това е пък неговата нужда, неговият съзнателен избор, но може би трябва да бъде подготвен за неразбирането на повечето хора около него и да е щастлив, ако намери една, две души със сродни идеали. Промяната на неговия свят ще дойде от комуникацията с тях и разбирането, а не от някаква кой знае каква промяна на реалността.
Въпреки че реалността се променя. Само че аз дълбоко вярвам, че се променя под въздействие единствено на икономически фактори. Вярно, че задоволяването на потребностите на хората в някои държави с високо развит „загниващ” капитализъм доведе до възможност за развитие на екологични организации и дейности по опазване на околната среда. /На бедния и да му кажеш да не сече дърветата, като му е студено, на него не му пука за глобалното затопляне – реже дървото и се грее, или убива рядкото животно и яде./ Но, в крайна сметка запазването на живота на хората на земята си има своите икономически причини – кой иначе ще изкупува свръхпроизведените боклуци? Така че грижата за екологията е грижа планетата да оцелеее, за да могат някои хора да трупат още повече пари, а други да консумират.
Та, каквото и да мислим дълбокомислено накрая пак ще стигнем до идеята приписвана на Лао Дзъ, че ако цял живот сме се опитвали да прекроим света по нашите мерки само ще сме загубили времето и близките си. Ако се бяхме опитали още отначало да променим себе си, щяхме да умрем заобиколени от хора, които ни обичат и щастливи.
Или една друга идея, която си припомних днес. Тази от „Сталкер” на Тарковски – историята с Дикобраз. Дикобраз - по-рано - е станал причина за смъртта на брат си и сетне отишъл да моли за живота на този брат в Стаята, която изпълнява желания в Зоната. И не е получил никакъв брат, а получил пари, защото всъщност истински е искал само пари. Затова по-късно се самоубива.
Та това мисля аз за реалността. Тя е продукт на най-дълбоките, макар и ненапълно съзнателни, но напълно истински желания на хората. Можем да си въобразяваме, че искаме какво ли не, но истината .... е някъде тук.
Може би, само малко осъзнаване може да помогне ... :)
Ама не съм.
Днес се замислих върху факта на неизключителността ми и си дадох сметка, че най-вероятно всеки човек има в живота си точно това, което винаги е искал да има. Ако оставим настрана парите, които са все в недостиг по някаква причина, всички останали материални и нематериални притежания на хората са в резултат на техният съзнателен и до голяма степен свободен /в последните десетилетия/ избор.
Това ще рече, че калта, която газим си е наша. Това ще рече, че ако някой тръгне да променя света, за да го прави „по-добър”, значи той иска да наложи на хората живот, който не е техен, не е според техните разбирания и идеали.
Това не значи, че човек не трябва да тръгва да променя света. В крайна сметка, това е пък неговата нужда, неговият съзнателен избор, но може би трябва да бъде подготвен за неразбирането на повечето хора около него и да е щастлив, ако намери една, две души със сродни идеали. Промяната на неговия свят ще дойде от комуникацията с тях и разбирането, а не от някаква кой знае каква промяна на реалността.
Въпреки че реалността се променя. Само че аз дълбоко вярвам, че се променя под въздействие единствено на икономически фактори. Вярно, че задоволяването на потребностите на хората в някои държави с високо развит „загниващ” капитализъм доведе до възможност за развитие на екологични организации и дейности по опазване на околната среда. /На бедния и да му кажеш да не сече дърветата, като му е студено, на него не му пука за глобалното затопляне – реже дървото и се грее, или убива рядкото животно и яде./ Но, в крайна сметка запазването на живота на хората на земята си има своите икономически причини – кой иначе ще изкупува свръхпроизведените боклуци? Така че грижата за екологията е грижа планетата да оцелеее, за да могат някои хора да трупат още повече пари, а други да консумират.
Та, каквото и да мислим дълбокомислено накрая пак ще стигнем до идеята приписвана на Лао Дзъ, че ако цял живот сме се опитвали да прекроим света по нашите мерки само ще сме загубили времето и близките си. Ако се бяхме опитали още отначало да променим себе си, щяхме да умрем заобиколени от хора, които ни обичат и щастливи.
Или една друга идея, която си припомних днес. Тази от „Сталкер” на Тарковски – историята с Дикобраз. Дикобраз - по-рано - е станал причина за смъртта на брат си и сетне отишъл да моли за живота на този брат в Стаята, която изпълнява желания в Зоната. И не е получил никакъв брат, а получил пари, защото всъщност истински е искал само пари. Затова по-късно се самоубива.
Та това мисля аз за реалността. Тя е продукт на най-дълбоките, макар и ненапълно съзнателни, но напълно истински желания на хората. Можем да си въобразяваме, че искаме какво ли не, но истината .... е някъде тук.
Може би, само малко осъзнаване може да помогне ... :)
Нещо прекалено ми се вижда раздухването на тема екология. За някои неща са прави, не мога да отреча, но с други прекаляват.
цитирайобичам природата, но смятам, че ще е безсмислена, без хората :)
цитирайче действителността или света както ти го наричаш е отражение на нашето съзнание. И обратно материализма, който проповядва че битието определя съзнанието, аз вярвам, че съзнанието определя битието. Както ти пишеш - осъзнаване, а какво ето - това е процес при който мисловните модели от подсъзнанието се казват на съзнателно ниво и ние вече не действаме "на автомат", а имам възможност да избираме реакциите си, действията си и от там създаване на нов свят, действителност, реалност, околна среда или го наречи както ти искаш.
Много хубав постинг. Промяната на света започва от модила на мислене и само от там. Защото в същност това е единственото което можем да променим наистина.
цитирайМного хубав постинг. Промяната на света започва от модила на мислене и само от там. Защото в същност това е единственото което можем да променим наистина.
Философско и адски прямо. И жалко, че по-малко се замисляме, по въпроса, толкова рационално и с този дух.
Много силно е!
цитирайМного силно е!
Точно това действане "на автомат" най-много ме дразни в хората и смятам, че е причина за всичките ни проблеми.
цитирайБлагодаря! Такава съм си аз - "адски пряма" и голям философ. Това не винаги подобрява качеството ми на живот, но смятам, че се движа в правилната посока :)
цитирайами Слънчо, въпреки личните ми симпатии, мнението ти ми е малко наивно. Хората имали избор и решавали какъв да е живота им, въх. Както е казал Уилям Джеймс (бащата на психологията с сащ) преди повече от 100 години, основна движеща сила при хората е навикът. Те не обичат да се променят и обикновено избират пътя с най-малко съпротивление. Освен това, за да има реален избор, трябва да има осъзнаване на възможните алтернативи. Залагам си единствения тестис, че повечето хора правят пасивен избор, следвайки биологичните си потребности от храна, секс и сигурност, както и социалните условности и предразсъдъци. В този смисъл техният избор не е техен или въобще не е избор.
В този контекст, единственият начин да се направи света по-добър е да се накарат хората да осъзнаят възможните избори и дългосрочните последици от всеки вариант. Критично мислене и мислене в перспектива му е татката.
Поздрави и песни :))
цитирайВ този контекст, единственият начин да се направи света по-добър е да се накарат хората да осъзнаят възможните избори и дългосрочните последици от всеки вариант. Критично мислене и мислене в перспектива му е татката.
Поздрави и песни :))
Ама кой ти мисли за осъзнаване... Всъщност все повече се говори за това, но за голяма част от хората това е поза, говорят, говорят...
Паздрав!
цитирайПаздрав!
Ти сам си го казал - "не обичат да се променят" - точно това искам да кажа - на тях им е добре така. Защо да се осъзнават? Ако осъзнаваха възможните алтернативи, ... ами те щяха да знаят, че с осъзнаването колкото и хубави неща, толкова и болка. Колко биха се навили дори да осъзнаваха възможностите? Това от една страна - от друга "пасивен" може да е, но е избор и те го правят. В днешни времена само да искаш малко да се осъзнаеш - нима е трудно - ама те не искат.
Е, може и да не съм права, но на толкова тесногръдие съм се нагледала напоследък, че .... по-скоро ми се струва че ..."надежда тука всяка оставете" характеризира много добре ситуацията. :)
цитирайЕ, може и да не съм права, но на толкова тесногръдие съм се нагледала напоследък, че .... по-скоро ми се струва че ..."надежда тука всяка оставете" характеризира много добре ситуацията. :)
Всъщност, може и да се случи някой ден /тук влизам в противоречие с предишния си коментар, ама карай/, но то ще стане доста бавно, като някаква неизбежна промяна наложена от обстоятелствата.
:)
цитирай:)
сега човечеството е в пубертет-време когато децата хулят майка си-разбирайте природата и и' посягаме и се отричаме, но повярвайте всичко ще си дойде на мястото-прекалено сме ценни за да слагаме природата над НАС всичко е създадено ЗА нашето развитие.
цитирайсъвършенство, но ние не сме от тях.
общо взето мисля , че е достатъчно да променим себе си , за да променим света.
цитирайобщо взето мисля , че е достатъчно да променим себе си , за да променим света.
в пубертет или не, лошото е, че сме тук сега и то за кратък отрязък от време и няма да видим дали нещата се оправят.
цитирайи аз така мисля, но понякога се дразня, че тази промяна на себе си край няма, брейййй :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
