Постинг
30.04.2009 13:39 -
Програма "Няма да говоря с теб"
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4324 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2009 13:50
Прочетен: 4324 Коментари: 17 Гласове:
0
Последна промяна: 30.04.2009 13:50
Обикновено знам всичко и не търпя чуждо мнение и противоречия. Също така съм дървена глава, правя каквото съм си наумила и не ме интересува.
Тъй като бързо забравям обаче и не мога да се сърдя дълго, съм измислила ефективен начин да тормозя този, който трябва да се тормози. Начинът е прост.
Задавам програма „Няма да говориш с едикойси”, например. След два дни, най-вероятно вече да съм забравила причината да се разсърдя на въпросния, обаче веднъж щом е включена програмата, тя си работи.
Всичко е наред достатъчно дълго време по този начин, освен ако не се намесят трети лица, за да ме подработват психически да изключа програмата. И тук се явява трудността. На прословутата ми гордост и е малко трудно да изключи програмата току-така.
Все пак, идва ден, в който ни лук яла, ни лук мирисала, започвам да говоря на тормозения и се правя, че нищо не се е случило. Той – също, ако иска да продължавам да му говоря.
Тази схема действа в повечето случаи и по случайност даже и в момента с родителското тяло. От три дни, малката ме подработва да им се обадя, ама аз още се инатя.
Схемата обаче има едно слабо място. И слабото място е бедното ми сърце, ако случайно или не, истински обича обекта на сръднята. В този случай ни програма, ни гордост сработват за повече от … няколко часа … преко сили, с голям напън на ината.
И е много смешно да седим в двата ъгъла на стаята, сърдещи се, като в същото време умираме да се изпонагушкаме. Гордостта прави някакви плахи опити да надвие любовта, но всички знаем, че ще са безуспешни и не им се връзваме особено.
Е, това, в случаите, в които силите са балансирани. Ако някъде гордостта на единия е по-силна, а на другия – любовта, рано или късно ще има голямо разпадане, ако не голям фалш.
Чудя се, природата колко дълго може да търпи фалша …
Тъй като бързо забравям обаче и не мога да се сърдя дълго, съм измислила ефективен начин да тормозя този, който трябва да се тормози. Начинът е прост.
Задавам програма „Няма да говориш с едикойси”, например. След два дни, най-вероятно вече да съм забравила причината да се разсърдя на въпросния, обаче веднъж щом е включена програмата, тя си работи.
Всичко е наред достатъчно дълго време по този начин, освен ако не се намесят трети лица, за да ме подработват психически да изключа програмата. И тук се явява трудността. На прословутата ми гордост и е малко трудно да изключи програмата току-така.
Все пак, идва ден, в който ни лук яла, ни лук мирисала, започвам да говоря на тормозения и се правя, че нищо не се е случило. Той – също, ако иска да продължавам да му говоря.
Тази схема действа в повечето случаи и по случайност даже и в момента с родителското тяло. От три дни, малката ме подработва да им се обадя, ама аз още се инатя.
Схемата обаче има едно слабо място. И слабото място е бедното ми сърце, ако случайно или не, истински обича обекта на сръднята. В този случай ни програма, ни гордост сработват за повече от … няколко часа … преко сили, с голям напън на ината.
И е много смешно да седим в двата ъгъла на стаята, сърдещи се, като в същото време умираме да се изпонагушкаме. Гордостта прави някакви плахи опити да надвие любовта, но всички знаем, че ще са безуспешни и не им се връзваме особено.
Е, това, в случаите, в които силите са балансирани. Ако някъде гордостта на единия е по-силна, а на другия – любовта, рано или късно ще има голямо разпадане, ако не голям фалш.
Чудя се, природата колко дълго може да търпи фалша …
България- сензация в световните новини с...
Много педераси.Голяма гордост,няма що!
Що за гордост?! Каролев: Благодарение на...
Много педераси.Голяма гордост,няма що!
Що за гордост?! Каролев: Благодарение на...
1.
анонимен -
Младите сте големи келеши!
30.04.2009 13:47
30.04.2009 13:47
Ще прее*те любовта с келешлъка си! :-D
\m/
//
цитирай\m/
//
Лелеее, сега ще трябва да изровя аз една бутилка Шуменско отнякъде да черпя за този комплимент! :)
цитирай
3.
анонимен -
sunflower,
30.04.2009 14:18
30.04.2009 14:18
тъй като не се срещам с непознати от Интернетите, ще трябва да заровиш бутилката някъде, а аз да я изкопая в друго време :-D
\m/
//
цитирай\m/
//
направо ти се обидих и си взех виртуалната бутилка обратно :(
:)))
цитирай:)))
5.
анонимен -
Реално непозната...
30.04.2009 14:32
30.04.2009 14:32
Дано kosara да не е такава фурнаджийска лопата като теб, че ще трябва сам да си я купя накрая :-D
\m/
//
цитирай\m/
//
То, така или иначе няма да заравям бутилки. Щеше да е по-добре лице в лице да пийнем по една, ама .... и аз вече не съм по реални срещи с виртуални познати, та ... :)
цитирай
7.
анонимен -
Черпя те
30.04.2009 17:37
30.04.2009 17:37
един виртуален чай в такъв случай :-D
\m/
//
цитирай\m/
//
Ще пийна един ягода с мед и лимон.
Пък, някой път и аз ще те черпя нещо! :))
цитирайПък, някой път и аз ще те черпя нещо! :))
Уж тема за сърдни, а вие.. чай бутилиран ...
И аз съм сърдитко - лесно се паля и лесно ми минава, но има случаи, когато се сърдя само веднъж, втори шанс не давам / освен на малката :)/. А бе проклетия съм.
Автор, има ли начин да не стигаме до програмата ти? Ей така да станем глухи ли, непукисти ли...
цитирайИ аз съм сърдитко - лесно се паля и лесно ми минава, но има случаи, когато се сърдя само веднъж, втори шанс не давам / освен на малката :)/. А бе проклетия съм.
Автор, има ли начин да не стигаме до програмата ти? Ей така да станем глухи ли, непукисти ли...
...да спра да контактувам с определен човек,но го правя веднъж завинаги. Ако ми е близък и го обичам,предпочитам да се навикаме едно хубаво и хем да ни олекне,хем накрая да стигнем до някакъв компромис или решение.В такива случаи отемерутването не помага,а вреди.Ако например живееш с един човек и спрете да си говорите,и всеки си мисли,че другият е платил тока,изключил котлона,взел детето от градина,нахранил кучето и т.н. ви чака живо бедствие.:)))
цитирайама 1:1. имам случаи да не говоря с разни хора с години, защото един ден така съм решила, но другото е и че за да го реша съм дала известен шанс на човека да стане човек или да хване гората, и ако не е схванал задачата е дошло време, в което дори да му кажа за кво аджаба не му говоря, той няма да ме разбере. е като няма да ме разбере - за какво да се моря?
и с любов се инатя повечко, но защото освен тая програма включвам и "далеч от очите,далеч от сърцето", иначе не знам дали бих издържала и един час да не му говоря, или пък може да го гушкам, но няма да му говоря, защото така съм казала! а аз аз ли съм или лукова глава?! :))))))
цитирайи с любов се инатя повечко, но защото освен тая програма включвам и "далеч от очите,далеч от сърцето", иначе не знам дали бих издържала и един час да не му говоря, или пък може да го гушкам, но няма да му говоря, защото така съм казала! а аз аз ли съм или лукова глава?! :))))))
Да станем глухи непукисти е крайно нежелателно. Аз опитах, но това не е живот, а някакво подобие на съществуване. Ако човек иска да отстоява себе си, трябва да показва от време на време, какво не понася, иначе всички ще му се качат на главата :)
цитирайда. точно за викането става въпрос, но аз като завикам, понякога губя контрол и не знам до къде ще я докарам. затова едно известно, пък макар и изкуствено поддържано мълчание може да свърши някаква работа, докато се поукротят страстите. :)
цитирайаз също давам шансове. даже понякога твърде дълго търпя някакво отношение, което не харесвам и лошото е, че ни в клин, ни в ръкав, понеже ми е лош ден или съм в ПМС или нещо подобно, мога изведнъж да избухна и да ги сравня със земята и те не знаят от къде ми е дошло, защото до вчера съм търпяла същата ситуация. но то, търпението, си има граници и ... дето викаш ти "аз аз ли съм или лукова глава?!!" :)))
цитирайпо дяволите.
моята програма е обаче малко по жестока, след няма да говоря идва другата - ти си мъртъв.
и човека престава да съществува за мен, въпреки че може да се разминаваме по улиците.
вярно че забравям и ми минава лесно, но включа ли тая програма , май е до живот
цитираймоята програма е обаче малко по жестока, след няма да говоря идва другата - ти си мъртъв.
и човека престава да съществува за мен, въпреки че може да се разминаваме по улиците.
вярно че забравям и ми минава лесно, но включа ли тая програма , май е до живот
нищо, че още се правят, че мърдат. :))) но това е за бивши приятели и познати. в случая говорех за роднини и любими на сърцето ми хора, отношенията с които са малко по-сложни :)
цитирайАко за близки хора, то има ли начин да не им простим. Няколко часа мълчание, да наплюеш в Негова салата и пак всичко идва на местата си.
Викане не практикувам по няколко приичини. Момичета, застанете пред огледало и вижте на какво приличате, когато сте бясни и с пяна на уста нареждате "мили" думи в нечий адрес. Ужасна гледка, уверявам ви. Затова само с усмивка на нежно лице .../чети горе/ хихик
цитирайВикане не практикувам по няколко приичини. Момичета, застанете пред огледало и вижте на какво приличате, когато сте бясни и с пяна на уста нареждате "мили" думи в нечий адрес. Ужасна гледка, уверявам ви. Затова само с усмивка на нежно лице .../чети горе/ хихик
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186