Постинг
22.02.2009 09:52 -
Сутрешно-неделна любов-омраза
Мразя се понякога за всичко, което знам. Мразя негативния аспект на жизнеутвърждаващата детска философия: „Всичко мога, всичко знам, аз професор съм голям”.
Мразя и когато ми е смешно в най-неподходящите моменти.
Обаче, иначе си се обичам. И не само си се обичам, а изисквам всички останали да ме обичат. Който не ме обича е персона нон грата в най-добрия случай, в най-лошия просто не съществува.
Затова, засега единственият човек, с който е доказано, че мога да живея е детето. То ме обича безрезервно и държи да ми го казва всеки ден. Не знам как се сеща, но това е факта. Аз, като доста по-изпечен егоист, може и да забравя да и кажа, че я обичам /не, защото не я обичам, разбира се, а защото съм разсеяна/, но тя никога не забравя.
Това е сигурно, защото все още съм най-голямата част от целият и свят. След още някоя и друга година, се хващам на бас, че ще започне да забравя .... като мен, но ... това е положението.
Напоследък ми се върти из главата мисълта, че може да съм малко по-голям егоист, от колкото си се представям, но .... трябва ли това да ме безпокои? С напредване на възрастта, хората като че естествено стават по-големи егоисти. След като години наред са се жертвали заради любими хора и деца, може би е нормално да започнат да се обръщат навътре към себе си и там да откриват един прекрасен нов свят.
Е, възможно е аз да изпреварвам малко годините си или пък да съм си родена така, за което съм благодарна.
Това, че съм егоист обаче, не означава, че не мога да обичам друг освен детето и че не съм в състояние да се боря за успеха на една връзка. В състояние съм. Или поне съм в процес на учене, че не знам колко време може да отнеме тази работа.
Все пак, част от егоизма ..... или по-точно любовта към себе си ми е новоизлюпена. И ако преди съм се опитвала да се боря за успеха на една връзка със себеотдаване и кротко приемане на човека до мен такъв, какъвто е, сега ще се наложи да приложа други тактики. Предишните просто бяха неуспешни.
Не знам и какви ще са тактиките, но се надявам знанието за тях да идва естествено с израстването ми.
Е, докато не се откажа да опитвам да живея с някой друг освен със себе си де, но ми е рано за това. :)
Мразя и когато ми е смешно в най-неподходящите моменти.
Обаче, иначе си се обичам. И не само си се обичам, а изисквам всички останали да ме обичат. Който не ме обича е персона нон грата в най-добрия случай, в най-лошия просто не съществува.
Затова, засега единственият човек, с който е доказано, че мога да живея е детето. То ме обича безрезервно и държи да ми го казва всеки ден. Не знам как се сеща, но това е факта. Аз, като доста по-изпечен егоист, може и да забравя да и кажа, че я обичам /не, защото не я обичам, разбира се, а защото съм разсеяна/, но тя никога не забравя.
Това е сигурно, защото все още съм най-голямата част от целият и свят. След още някоя и друга година, се хващам на бас, че ще започне да забравя .... като мен, но ... това е положението.
Напоследък ми се върти из главата мисълта, че може да съм малко по-голям егоист, от колкото си се представям, но .... трябва ли това да ме безпокои? С напредване на възрастта, хората като че естествено стават по-големи егоисти. След като години наред са се жертвали заради любими хора и деца, може би е нормално да започнат да се обръщат навътре към себе си и там да откриват един прекрасен нов свят.
Е, възможно е аз да изпреварвам малко годините си или пък да съм си родена така, за което съм благодарна.
Това, че съм егоист обаче, не означава, че не мога да обичам друг освен детето и че не съм в състояние да се боря за успеха на една връзка. В състояние съм. Или поне съм в процес на учене, че не знам колко време може да отнеме тази работа.
Все пак, част от егоизма ..... или по-точно любовта към себе си ми е новоизлюпена. И ако преди съм се опитвала да се боря за успеха на една връзка със себеотдаване и кротко приемане на човека до мен такъв, какъвто е, сега ще се наложи да приложа други тактики. Предишните просто бяха неуспешни.
Не знам и какви ще са тактиките, но се надявам знанието за тях да идва естествено с израстването ми.
Е, докато не се откажа да опитвам да живея с някой друг освен със себе си де, но ми е рано за това. :)
Гл. прокурор: Арестувайте и наказвайте з...
Президента... бъдещето... срамно ли е м...
Хейтърите в интернет
Президента... бъдещето... срамно ли е м...
Хейтърите в интернет
че си абсолютно права и да чуя мислите си написани от друг, о това е хубаво :))
цитирайпък макар и в друго стадо.
ако се наложи, накрая може да направим едно стадо от черни овци .... :)
цитирайако се наложи, накрая може да направим едно стадо от черни овци .... :)
нищо не е абсолютно, но някои хора просто не го разбират :)
цитирайсега пък ти прочете моя мисъл :)
цитирайИ не само си се обичам, а изисквам всички останали да ме обичат
А защо трябва да ИЗИСКВАШ нещо със сила? То ти се полага по най-естествения начин от момента, в който си се родила.Да обичаш себе си, не е егоизъм. Егоизъм е когато обичаш САМО себе си и в живота ти (сърцето ти) няма място и за друг. При теб така ли е?
цитирайА защо трябва да ИЗИСКВАШ нещо със сила? То ти се полага по най-естествения начин от момента, в който си се родила.Да обичаш себе си, не е егоизъм. Егоизъм е когато обичаш САМО себе си и в живота ти (сърцето ти) няма място и за друг. При теб така ли е?
6.
анонимен -
kiwi
22.02.2009 23:57
22.02.2009 23:57
:))))
цитирайНе е така, естествено.
А съм използвала израза "изисквам", защото текста не е просто някои мои мисли, а и опит за "литературене", какато го наричаше една позната. Т.е. винаги има елемент на преувеличаване, за да е по-интересно :) Знам, че любовта се "полага" по най-естествен път.
цитирайА съм използвала израза "изисквам", защото текста не е просто някои мои мисли, а и опит за "литературене", какато го наричаше една позната. Т.е. винаги има елемент на преувеличаване, за да е по-интересно :) Знам, че любовта се "полага" по най-естествен път.
8.
анонимен -
...
23.02.2009 09:52
23.02.2009 09:52
i vse pak triabva da iziskvash...pone tova koeto ti davash...
цитирайтака ли? .... интересно .... малко ми е мъчно, че някой не ми го каза това преди 10-тина години. :(
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186