Постинг
22.10.2008 09:15 -
Колко брака и колко вино са достатъчни
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2513 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2008 10:57
Прочетен: 2513 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 22.10.2008 10:57
“Един брак е достатъчен”, каза Майк и аз не посмях да го попитам дали споделя опит или чужда мисъл, защото се познавахме от два часа. Важното е, че бях съгласна.
Изглеждаше приятно момче, но Рут каза, че като се напиел ставал доста шумен точно когато той вече стана шумен. А Рут възкликна: „Леле, леле, леле!”
Щях да умра като я чух да възклицава по този толкова български начин, на български с шотландски акцент.
А всичко започна на чаша Мавруд. Бях откровено изненадана, че пият Мавруд, не че Рут съм я виждала да пие твърд алкохол, но виното ми се видя някак несериозно за двама шотландци. Само дето количеството стана сериозно и поне единия се напи качествено.
По някое време дойдоха и един англичанин, жена му, швейцарка и хлапето – англошвейцарец на 2 години и най-хубав от фамилията. По-късно вечерта малкия се влюби в мойта 8 годишна дъщеря и баща му направо я попита не го ли иска за мъж. Типично – той и мен ме пита дали не искам да му стана жена преди месец, два, когато го срещнах за пръв път в центъра. Иначе, не помнел. И аз не помня да спомена тогава, че е женен.
Първата ни среща протече така: Аз се прибирах от една кръчма и се спрях да разменя две думи с Уили, общ познат на всички гореспоменати и голям пияница. Уили беше нормално пиян, но субекта с него очевидно си беше посръбнал доста. Като разбрах, че е отскоро тук го попитах дали му харесва България и той отговори: „Да, много ми харесват ... българските жени.” „Ооооо, така ли?” – питам аз и после кимам утвърдително: „Да, тук има много хубави жени.”
„Като теб”, каза той и продължи: „Ти искаш ли да ми станеш жена?”
Е, Рут така или иначе каза за него, че е уанкъ. Тя и за Уили каза някои неща ..... счупил и няколко плочки, защото се опитал да цепи дърва вътре в къщата. Също така бил повод съседа да спре да и говори, а тя си харесва съседа. Сега няма кой да я учи на мръсни думички на български, което вероятно не е кой знае каква загуба, след като речника и така или иначе вече е изпъстрен с „лайно”, „педерас”, „мамка ти” и т.н.
Аз пък не мога да се начудя на впечатлението, което произвеждам върху някои от приятелите и шотландци. Един, който срещнах преди около две години още пита за мен и ми праща поздрави и .... целувки, според Рут. А само пихме кротко две вечери зедно.
Майк пък снощи, след като му се замая порядъчно главата, поне половин час се опитваше да ме рекламира на Стив - англичанина. Стана въпрос, че последния може да ме ползва за преводач от време на време, защото смята да отваря ресторант тук. Рекламата на Майк обаче беше доста агресивна и се опитах да го спра, за да не предизвика обратен ефект, колкото и малко вероятно да беше, наблюдавайки погледите на Стив.
Абе, знам си, че имам неотразим чар, но най-вероятно англичанките и шотландките са доста невзрачни и вяли и аз изглеждам ... екзотична в сравнение с тях. Имайки предвид, че не спирам до говоря, да жестикулирам, да се смея на това и онова, да разправям вицове ....
Както и да е. В случая е по-важно кой харесвам аз. Мина времето, когато исках аз да се харесвам. Сега душите на хората са ми много по-прозрачни и виждам кой колко от външния свят е допуснал вътре и е успял да се самопоквари. Виждам и как изглеждам аз в очите на чистия.
Изглеждаше приятно момче, но Рут каза, че като се напиел ставал доста шумен точно когато той вече стана шумен. А Рут възкликна: „Леле, леле, леле!”
Щях да умра като я чух да възклицава по този толкова български начин, на български с шотландски акцент.
А всичко започна на чаша Мавруд. Бях откровено изненадана, че пият Мавруд, не че Рут съм я виждала да пие твърд алкохол, но виното ми се видя някак несериозно за двама шотландци. Само дето количеството стана сериозно и поне единия се напи качествено.
По някое време дойдоха и един англичанин, жена му, швейцарка и хлапето – англошвейцарец на 2 години и най-хубав от фамилията. По-късно вечерта малкия се влюби в мойта 8 годишна дъщеря и баща му направо я попита не го ли иска за мъж. Типично – той и мен ме пита дали не искам да му стана жена преди месец, два, когато го срещнах за пръв път в центъра. Иначе, не помнел. И аз не помня да спомена тогава, че е женен.
Първата ни среща протече така: Аз се прибирах от една кръчма и се спрях да разменя две думи с Уили, общ познат на всички гореспоменати и голям пияница. Уили беше нормално пиян, но субекта с него очевидно си беше посръбнал доста. Като разбрах, че е отскоро тук го попитах дали му харесва България и той отговори: „Да, много ми харесват ... българските жени.” „Ооооо, така ли?” – питам аз и после кимам утвърдително: „Да, тук има много хубави жени.”
„Като теб”, каза той и продължи: „Ти искаш ли да ми станеш жена?”
Е, Рут така или иначе каза за него, че е уанкъ. Тя и за Уили каза някои неща ..... счупил и няколко плочки, защото се опитал да цепи дърва вътре в къщата. Също така бил повод съседа да спре да и говори, а тя си харесва съседа. Сега няма кой да я учи на мръсни думички на български, което вероятно не е кой знае каква загуба, след като речника и така или иначе вече е изпъстрен с „лайно”, „педерас”, „мамка ти” и т.н.
Аз пък не мога да се начудя на впечатлението, което произвеждам върху някои от приятелите и шотландци. Един, който срещнах преди около две години още пита за мен и ми праща поздрави и .... целувки, според Рут. А само пихме кротко две вечери зедно.
Майк пък снощи, след като му се замая порядъчно главата, поне половин час се опитваше да ме рекламира на Стив - англичанина. Стана въпрос, че последния може да ме ползва за преводач от време на време, защото смята да отваря ресторант тук. Рекламата на Майк обаче беше доста агресивна и се опитах да го спра, за да не предизвика обратен ефект, колкото и малко вероятно да беше, наблюдавайки погледите на Стив.
Абе, знам си, че имам неотразим чар, но най-вероятно англичанките и шотландките са доста невзрачни и вяли и аз изглеждам ... екзотична в сравнение с тях. Имайки предвид, че не спирам до говоря, да жестикулирам, да се смея на това и онова, да разправям вицове ....
Както и да е. В случая е по-важно кой харесвам аз. Мина времето, когато исках аз да се харесвам. Сега душите на хората са ми много по-прозрачни и виждам кой колко от външния свят е допуснал вътре и е успял да се самопоквари. Виждам и как изглеждам аз в очите на чистия.
утрин:
винаги е важно, кого харесвам аз :)
цитирайвинаги е важно, кого харесвам аз :)
важно е човек да знае колко струва и ..... и да го разбере що-годе навреме :)))
цитирай
3.
анонимен -
Мавруд!
22.10.2008 10:36
22.10.2008 10:36
Мавруд!
цитирайанонимен :)
цитирайза брака е гениалност. трябва да се отбележи. и без мавруд се съгласявам с него.:)
цитирайняма нужда да ги убеждавам за някои истини ... лошото е, че други ще има нужда :( :)))
цитирайда се оправят! като не вдяват ще видят после кон боб яде ли.:))
цитирайВсичко е въпрос на лично усещане...но нямам спомен да съм сядал да пия с цел да се напивам..Обичам компанията на веселите и ненатрапчиви пияници..
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
