Един вътрешен глас ми говори нежно

и се опитва да потуши болката

от изскубнатия израстък на Егото.

Познавам гласа.

Някога почти не го чувах,

но е все по-силен и силен сега.

Обичам си го.

Обещава поляни със макове

амброзия в ранни зори

и компания ...

Също музика,

игри на поезия,

рисуване на картини със мисъл,

не със бои  -

с две думи – ваканция. :)

Е, знам, че още не съм свършила

училище. :)

***

И сега една история, която чух.

Едно семейство с четиригодишно момченце отива при ветеринаря, за да прегледа старото им куче. Ветеринарят им казва, че кучето има рак и съвсем скоро ще умре. Предлага им още на следващия ден да му направи евтаназия в тяхната къща. Семейството се съгласява и казва, че малкия им син ще присъства на процедурата. На следващия ден, ветеринарят с известно притеснение наблюдава малкото момче, което гали кучето си за последен път. Но когато кучето умира, малкият не се разтройва и остава с възрастните на верандата. Разговорът се завърта около въпроса, защо домашните любимци живеят по-малко от хората. Изведнъж момченцето казва, че знае защо. Всички се умълчали и то обяснило:

„Хората се раждат, за да се научат да живеят добър живот – като да обичат всички през цялото време и да са добри, нали?

Добре, кучетата вече знаят как да го правят това, така че не им се налага да остават толкова дълго.”