Прочетен: 3102 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2008 08:06
Първите признаци, че деня няма да е наред, бяха още от ранните часове. Будих се, не можах да заспя и реших да хвърля едно око на блога. Отварям си страницата и какво да видя? Всички постове са ми изчезнали.
Да.
Отгоре пишеше 923 поста и едиколкоси коментара, но отдолу пишеше „в блога няма постинги”.
Хм.
Хич и не ми трепна сърцето. Първо, бях почти убедена, че някакъв бъг се е получил и утре всичко ще е наред, после си викам и да са изчезнали, какво? Та нали и аз бих ги трила на няколко пъти, ако не ме мързеше, а сега като са над 900 просто никога няма да имам нерви да го направя.
Викам си само „Пфу, ще изпадна от класацията на най-четените и няма да мога да си кликвам на блога направо от началната страница.” /за непосветените пояснявам, че това е единствената файда от класациите :)/ И после си заспах сладко.
Като се събудих, може би за пръв път тази година ми се наложи да гладя. Като изгладих, разбира се, забравих да изключа ютията и добре, че минах пак покрай нея по-късно и я надуших, та протегнах ръка смело и издърпах щепсела от контакта. Опс, компа изгасна, а ютията продължи да смърди. Ясно, сбъркала съм кабелите. Изключих другия, включих първия, но не съм включвала компа, щото нямаше време и отпраших на работа.
В работата беше натоварено и ... приятно до голяма степен по неизвестни причини.
Прибирам се след една пица и един джин време и първото, което забелязвам вкъщи е, че масата е хванала въшки.
Тъкмо да се зачудя откъде тази напаст и гледам, че е по-гъсто разпределена около чашата с букета от снощи. А букета от снощи беше млади, красиво накъдрени листа от неизвестно за мен дърво, открито от малката в двора на гимназията, където игра предишната вечер, докато ние пихме.
Букета, заедно с принадлежащите му въшки замина през прозореца да си гние на двора по живо по здраво и след като оправих бъркотията се опитах да си включа компа. Компа се включи, но интернет – нъц. Опитах така, опитах иначе, но вместо да тръгне, излиза оназимити страница на БТК ADSL и иска име и парола и това е. Ауууу, абе какво име, каква парола и какво Приложение 2 на договора-заявка??? Аз знам, че някога някъде прибрах такъв договор, но кога и къде ....
Айде всички бумаги от бюрото на земята и започна Голямото Търсене.
А бумагите – много, та много. Печатила, нашата, печатила, чела книжки от интернет, чела или по-точно събирала, за да чете по-късно ... Главата ми се замая. То не беше Дийпак Чопра, не беше Елена Блаватска, не беше Методът Силва, Философия на живота и един куп други простотии .... Хич не ми стана интересно или мъчно за тях – набутах ги в един кашон и ги осъдих на изгаряне. Договор обаче не открих.
БТК изядоха някоя и друга дълга след като се опитах да се свържа на онзи телефон и не успях, и не успях, та се наложи да търся по никое време една приятелка да помага, но тя обеща да свърши работа чак днес. Аз и казах да не се притеснява, едва ли някой може да бъде толкова пристрастен към нета, че да не може да изкара една вечер, а тя вика: „Оооооо, може, може. Опитвали са се да ме накарат по нощите да ходя да им оправям нетовете.” Хи-хи. Голям кеф е да научиш, че не си чак толкоз зле. :)
Зарязах търсенето на договора и реших да се отдам на писане и пренасяне на написаното до нета в службата на прост носител тип – пишка. Ами времената, в които нямах нет бяха съвсем неотдавна. А преди това даже и комп нямах. Божеее ... какво ли съм правила вечер вкъщи?
:)
21.05.2008 08:50
То, вярно, че тази е малко срамна класация и аз бях много щастлива като се сведе до 10 бройки и престанах да влизам в нея :)))
21.05.2008 09:18
п.с.Имам имен ден днес. Ела да честитш.
БТВ, интензивно необичам вторници. Добре че приключихме с тях за тази седмица
21.05.2008 09:45
Съни, сори за несправедливото обвинение. Ти с такива чисти помисли си го направила, а аз те обвиних в какви ли не грехове.Ууу за мене
21.05.2008 10:37
Отивам в него и оппа - "в блога няма постинги". След малко кликнах пак и всички постинги си бяха на мястото :)
Сериозна техника е това, не е шега работа :)))
21.05.2008 12:48
За дийпак чопра и другите ми стана мъчно. Това е къртовски труд, и можеше да зарадваш някого. Или дори да ги оставиш на двора или на подходящо място, не знаеш каква полза могат да допринесът, ако е писано. И на кого.
Иначе моите вторници са лоша работа, може да съм заразила света с негативните си мисли. От 3 часа започнаха още....
21.05.2008 13:02