Купих си Нескафе Класик от Гърция и миналата седмица си взех сметана Coffee-mate на Нескафе, за да се опитвам да си правя 3 в 1 в домашни условия. Първите два, три опита, съответно с по една и две лъжички сметана бяха неуспешни и днес пробвам с три.

Еврика! Доближила съм се мноооого!

Но, какво да видят очите ми! То си имало рецепта на опаковката на сметаната:

На 200 мл гореща вода, една лъжичка кафе и 3 лъжички сметана. Тия добре ли са?

Какво е една лъжичка кафе на 200 мл вода? Но сметаната със сигурност трябва да е 3 лъжички, вече се убедих. Даже името 3 в 1 да не би да е заради 3-те лъжички сметана в една лъжичка кафе? Аз все си мислех, че е защото са три съставки – кафе, сметана и захар. И изобщо защо му казват кафе със сметана като сметаната е много повече?

Хм, виждате ли какви сериозни въпроси ме занимават днес?

Всъщност, прекрасно е така. Винаги съм се възхищавала на способността на мъжете да живеят първично, съсредоточени само в настоящия момент и много се кефя като наподобя това състояние на съзнанието.

Та, пиейки си сметана с кафе днес, все пак ще се отдам малко на хобито си – писането.

Ще разкажа с няколко думи за 1-ви май.

Обикновено ме обвиняват, че на този ден съм имала имен ден. Айде, бе! Откъде накъде? Няма никакъв църковен празник на този ден, така че и аз нямам имен ден ..... освен, ако не реша някой ден, че ще имам.

Тази година просто реших да направя изключение. Казах, че ще си празнувам имен ден, защото бях на кеф и имаше терен и условия за купон.

Преди купона обаче, имаше репетиция.

А преди репетицията, аз и басистчето, трябваше да забавляваме трите деца – две негови, едно мое. Забавна гледка бяхме по улиците и в киното. В повечето случаи се движехме в нишка – той авангард, аз ариегард, а децата по средата в зависимост от способността им да вървят бързо. В киното заехме около половин ред и така наречените възрастни се захласнахме по филма точно толкова, колкото и децата.

Пристигнахме за репетицията с известно закъснение, което е простимо, когато става въпрос 5 човека да стигнат някъде. Там вече ни чакаха, но не групата, а просто един приятел, също музикант. Вокалчето пристигна веднага след нас, но ни разясни, че часът за репетиция не бил 7, а 8. Е, предвид колко айляшка група са, на никой не му направи впечатление това леко недоразумение и продължихме да си пием бирите.

Барабаниста пристигна почти навреме и не се наложи да се извинява с бутилки. Децата ги оставихме да висят на сливата пред репетиционната и аз се приготвих да изслушам най-сетне една репетиция. На два пъти преди това се опитвах да се добера до такава репетиция, но първият път я изпуснах, заради друг ангажимент, а на втория вокалчето не можа да дойде, барабаниста закъсня и предпочетохме да се напием в една кръчма.

Този път се получи страхотно – аз знаех за какви песни става въпрос, но като ги чух и видях поведението им само на една репетиция .... бях възхитена! Те пък се възхитиха на това, че аз бях възхитена, защото може и да не бяха чували много мнения от абсолютно странични хора, лаици като мен. Казах им, че нищо не разбирам от музика, но в крайна сметка хората, които ходят по клубове да не би да разбират много? А и да не би да е нужно да си някакъв виртуоз, за да направиш як купон в някоя кръчма? Не, нужно е да имаш присъствие на сцената и чар .... освен да можеш да свириш сносно, де. А момчетата са симпатични, имат излъчване и тримата, песните са купонджийски и аз се забавлявах много наистина.

После Началника дойде с две таксита да ни прибере от репетицията, че беше станало наистина късно и завихрихме купона. С началника се запознах в този момент, въпреки че той твърдеше, че сме се виждали и преди, но аз просто не помнех. И този път можеше да не му обърна много внимание, ако в по-късните часове на нощта не беше демонстрирал забележителна памет, интелект и чувствителност, ако не говорим за пиенето.

За съжаление вокалиста не можа да дойде, но за сметка на това с барабаниста обсъдихме обстойно въпросите за присъствието на сцената, защото аз поне на сцена съм се качавала като артист и можех да си позволя някое и друго мнение в тази област.

Да направиш купон с хора, които не се познават е голямо изкуство, но когато са на няколко бири или шест водки и повечето са мъже, всъщност няма никакъв проблем. Знам, че прекалих и с пиенето, и с пушенето и с приказките, но беше наистина забавно.

С Началника, който решихме, че ще е четвъртото дете, на другия ден ходихме на Зоологическа градинка и аз като един виден кандидат-фотограф направих снимка на момента, в който пеликана искаше да изяде една костенурка:

но оставам с впечатление, че най-важното в този пост е, че си си купила "Нескафе Класик от Гърция". Не е ли малко излишно подобно подчертаване? Ама че смехория :)))

Това е най-важният детайл за ТЕБЕ, защото на такива неща си фиксиран/а. Енаф/ка!

Напротив, еснафщината изтъква кое от къде си е купила.

Аз па вчера си пих Фрапето в Гърция, оня ден пак, че и на плаж бях. И кво?

мисля, че си на прав път. :-)

да, най-важното, което исках да кажа с горния пост е, че ходих миналия месец до Гърция и си купих Нескафе.
Аз съм една разкрита еснафка и това е :)

Всъщност в повечето си постове си специализирала в нищо-неказването. Другият вариант ти е да ни преразказваш прочетени нейде неща. Но тъй като графоманията и логореята са признати болестни състояния, си оправдана.

:))))