Така. Всички лампи са запалени и всички преходни врати отворени. У дома съм си. Мразя затворени врати и притъмнени стаи. Ако ме затворят в пещера с много стаи, чиито врати трябва да се затварят, и на изкуствено осветление, сигурно ще залинея и ще умра. Мечтата ми е да живея под открито небе. Ще видя дали ще намеря начин да я осъществя в този живот, след като преди това сменя географското си местоположение, разбира се ..... или пък, знам ли .... току-виж глобалното затопляне довлякло подходящия климат и тук.

Сядането на компа да напиша няколко реда, бележи също едно завръщане .... във виртуалния ми дом ... така да се каже. :) Много е приятно. Чудя се постоянното писане колко важна част от същността ми е .... Вярно, че цяла седмица почти не писах и не ми липсваше .... много :)))), но си е друго да си блогърстваш на воля. Аз съм от вида хомо пишещи.

Тъй като съм и от вида хомо забравящи, бързам да запиша най-откачените идеи, които са ми се плъзнали по повърхността на главата през последните дни, защото съм сигурна, че някои идеи от преди 3, 4 дни вече съм ги забравила.

И така.

Чувствам се като галактически стопаджия, който за няколко дни е обиколил половината галактика и кацнал волю неволю на няколко планети, от които е трябвало да хване следващия стоп и е попаднал в няколко много интересни ситуации.

Отдавна си мисля, че приключенията на тялото не могат да се сравняват с приключенията на духа и с времето се убеждавам все повече и повече в тази истина. Сигурно е логично, предвид, че тялото старее, а духа ... или по-точно осъзнаването на човек расте. Виждала съм трагедията на човек, чието тяло старее, а осъзнаването му не расте.

Планетите, на които попаднах бяха с най-различни характеристики и в много различни положения. Имаше една мирна, зелена, отрупана в цвят, която много ми допадна, но усетих и някои скрити вълнения под земната повърхност ..... сякаш поовладяни след скорошно земетресение, но ... все още опасни.

Задържах се за малко по-дълго на една, която беше в положение на война. Много неприятна ситуация, въпеки че се виждаше близко прекратяване на военните действия поради някакви странни маневри на войските на едната страна.

Кацнах за малко на една планета с отшелници. Цареше тишина и спокойствие на пръв поглед, но .... не се задържах достатъчно дълго, за да усетя от къде е напрежението във въздуха.

Една вечер бях на една музикална планета. Много ми хареса, въпреки че аз по принцип обичам литературните планети. На тази имаше много добри музиканти, някои от които чух, с други си говорих и пих. Говорих си с ритъм секцията на една банда, която тъкмо тръгваше да лепи плакати за предстоящия концерт, а после пих с ритъм секцията на друга банда. В лекото си алкохолно опиянение предложих на втората да им напиша текст за песен и като с магия пред ръцете ми се появи лаптоп и наистина писах текст в кръчмата. На сутринта ме беше срам да си го прочета, ама карай, важен беше кефа на писането в кръчма.

Посетих още няколко планети, една, две, от които няма да спомена, защото нямаше нищо интересно там, а друга, защото беше прекалено интересна и думите няма да ми стигнат днес.

Тук исках да напиша някакво заключително изречение, но ... не мога .... така че ще минем и без него.

:)

 

 

Хбаво е да видиш повече "планети" някои са скучни други те карат да се влюбиш в тях, в трети виждаш неща, които не си знаела, че съществуват и т.н и т.н. приятно пътуване. Много хубаво описание. Струва ми се, че няма скоро да се откажеш от пътуването.

аз съм Стрелец - влюбчив пътешественик и веселяк и дори да се откажа от физическите пътувания, от тези на духа няма да се откажа никога :)

да те предупредя, че кроталка е подмолна блогерка. Пише ЛСта срещу мен наляво и надясно.

Аз по принцип подмолните блогъри си ги усещам сама, но друго си е някой да ти удари едно рамо :))))
Весел ден ти желая! :)