Вчера едно лице ми се обади по телефона и поиска от мен информация, която била в притежание на трето лице (аз ще играя ролята на второто). Причината първото лице да не се обърне директно към третото лице е цитирам: „аз не разговарям с нея”.

Да обърнем внимание първо на възрастта на двете лица и после ще се спрем на причините за „аз не разговарям с нея”.

Веднага трябва да съобщим, че двете лица не са нито от детската градина, нито от основното училище, независимо че гореспоменатият израз звучи точно като да е употребен от дете, разсърдило се на друго дете. Всъщност първото лице е някъде над 40-те, а третото някъде над 20-те. Положението в йерархията им е съответващо на възрастта, т.е. първото лице има някакво ниво в йерархията (или поне то така си мисли), а третото няма никакво, т.е. то е някъде около най-ниското стъпало.

От висотата на възрастта и уж високото положение в йерархията първото лице в продължение на няколко години се държало пренебрежително към третото лице и си позволявало саркастични забележки, нареждания, без да има право на тях и най-различни други дребни форми на тормоз, подхождащи на дребният му ръст и малко по-едрата злоба, продукт отчасти на някакви вродени дефекти, отчасти на високото самочувствие идващо от факта, че съпругът и бил някаква „важна” клечка в града, или ако не точно в града, поне в силите отговорни за охраната му.

Третото лице, младо, симпатично и от горе на всичко тихо и добро същество, търпяло това отношение, което с нищо не изглеждало да е заслужило, но един ден му писнало.

След някаква поредна забележка или нареждане по телефона (второто лице, не иска да се рови в подробности) на третото лице му кипнало, ама толкова му кипнало, че хвърлило телефона и се оказало за секунди в офиса на първото лице, където му вдигнало един доста приличен скандал пред лицата на всички колежки или случайно преминаващи през сцената. Скандалът включил обиди както от служебен характер, така и от личен по отношение както на качествата на личностите, така и на местоживеенето им. Била е една приятна сцена, на която искрено съжалявам, че не съм присъствала. Доколкото разбрах скубане на коси не е имало, но за сметка на това обидите, които са били нанесени на първото лице трябва да са влезли много надълбоко в душата му, че то от тогава да не „разговаря” с третото. Разбрах, че използва два заобиколни пътя, когато наистина се налага служебен контакт – един колега и мен.

Не знам колегата как приема ролята на посредник, но аз вчера много се забавлявах първоначално, а после ми стана тъжно, защото тази дребна случка говори за високият непрофесионализъм, който се шири из средите на нашенските фирми все още и не е ясно дали някога изобщо ще бъде преодолян. Вярно, че твърде високият професионализъм пък понякога заприличва на роботизиране на хората, но все трябва да има начин човек да си остане човек и да е професионалист. Или пак мечтая за небесни краставички.

И сега да чуем песента на деня: "This is the life" на Amy MacDonald:

 

 

В това отношение държавните служители са с предимство пред частните фирми,имащи за "президент"някое парвеню или напудрена кака,на която и липсва само кожения бич!

Поне що се отнася до все по намаляващия брой хора, които си разбират от работата:)) Макар и с неудоволствие, тези по-нагоре в йерархията ще трябва да се научат да се държат както подобва и да ценят можещите, тъй като се оказа, че незаменими хора няма, но пък намалява резервата от способни и възможни "чаркове" за подмяна...

Весел и усмихнат ден!

ех , съжалих че и аз не съм присъствала на скандала. Така пикантно го обясни..:))

да - аз бях четвъртото лице

Това е пикантното в случая. И толкова много хора са се минали да прочетат подобна глупост!

да не вземеш сега да се разсърдиш на блог.бг, че са имали глупостта да пуснат тая глупост в "избрани"? :)
ах, колко много глупав и колко много разсърден народ има по тоя свят, да му се не види! :)))