Бели късчета безкрайност

валят

и се опитват да запълнят празнини

в душата ми.

Не става.

Душата ми е черна дупка.

Kаквото попадне в хоризонта на събитията

изчезва

и никога не се връща.

Тъй като съм външен наблюдател

не знам какво става вътре.

По-добре.

Ако затворя дупката със светлина

ще мога само да излъчвам.

Така поглъщам;

като звезден хищник

се храня със събития,

идеи, истории, мечти,

следя потока им,

смъртта

и аз умирам бавно.

Нека!

 

хищник, яко:)

никой не знае какво става в черните дупки...на мен ми се иска да вярвам ,че там се ражда вселената :)
Гууууш!:))

като хищник знам

сега ще ви изпея дна песничка: "весело беше моето погребение. Всички ходеха първо с единия крак напред , после с другия, само аз бях и с двата напред, и с двата напред!"
:)))))))))))))

много интересно място във Вселената.
Бъди и ти!
:)*