/монолог на една уважена личност/

Е, не знам защо, но думата уважавам, тук и по-надолу изписвана без кавички, но смисъла вложен в нея твърде съмнителен и ироничен, ме дразни изключително много. Вчера той (всъщност, един "никой", както сам се нарича) ми каза, че ме уважава и сигурно очакваше аз да припадна от благодарност за така споделените чувства.

„Абе, ти чуваш ли се какво говориш? Всъщност може да си много искрен за себе си, но трябва нещо съвсем да не си в час с нормалните отношения между хората.” - си мисля.

Аз на хората, които наистина уважавам, никога, ама абсолютно никога не съм казвала, че ги уважавам и то по простата причина, че уважението не се казва, а трябва да е повече от очевидно. Стигне ли се до там да се твърди нещо в прав текст – наострям уши и започвам сериозно да се съмнявам в истинността му. 

 Не мога да се сетя сега за по-безсмислено твърдение от това: „Аз теб те уважавам”. Нали се сещате кои хора и кога се питат: „Ай ся кажи ми ти мене у’вжаваш ли мъ?”

Защо като им се развържат езиците от алкохолите на хората им става необходимо да си утвърждават уважението един към друг, честно казано, не знам. Може пък, мъжете, далече по-сдържани в показването на чувствата си по начало, да имат нужда да си ги споделят все пак, и тъй като ще е твърде дискредитиращо да заявиш на някой приятел, че го „обичаш”, нищо, че ти точно си го обичаш приятелски, те използват по-меката дума уважавам.

 Хубаво, уважавайте си се като сте пияни, аз нямам проблеми с изразяването на чувствата  .... е, чак толкова големи нямам.

А да споменавам ли, че уважаването може да крие леко сексуален поддтекст. Имаш един виц, не го помня добре, но беше станал пословичен ....

Та, той ми каза, че ме уважава, а аз вместо да му се изсмея в лицето, тъй като не беше пред мен му написах  „не ми ги разправяй тези” и той сигурно го е прочел с отворенa уста. Сигурно е мислел, че трябва да му благодаря за уважението. Мерси, ама не, не ми трябва. Оправяй се сам с него, щом е толкова важно за теб. Ако си си мислил, че ми е свършило някаква работа на мен, лъжеш се. Аз нямам нужда да ме уважават, защото обичам достатъчно себе си и нямам нужда от помощници в задачата да се чувствам „уважавана”. Аз съм си пич така или иначе и го знам, ако някой не го знае, значи няма вкус ... дето се казваше. :)

Да не говорим, че съм и жена, отгоре на всичко и някак предпочитам да съм ... обичана, вместо уважавана. Представям си да съм влюбена в някой и той един ден да ми заяви: „Аз теб много те уважавам.” Аууууу, ами нали ще припадна от ужас в тоз сублимен момент! Ще ме бил уважавал той, ай стига бе!!!! Уважителният, той ...

Охооооо, сетих се защо аз се дразня от тази дума, а той-никой я обича!!! Заради корена ще трябва да е. У-важа-вам. Дали не става въпрос за „важност”. Дали той не я употребява, защото за него е изключително „важно” да подчертае кое „важно” и кое, не. Може би иска да посочи моята „важност”, за да ми внуши, че трябва да му отговоря с признание на неговата „важност”.  Хм, ако е така, само си кажи, бе, човек! „Важен си, как да не си важен,  ти си най-важният човек на света!” – веднага ще му спретна едно такова твърденийце и ще излъжа благородно.

Според мен някой трябва да има много сериозен комплекс за малоценност, за да държи хората около него да го уважават, т.е. да признават важността му. Не е нужно да си създаваш изкуствено впечатление, че си центъра на Вселената, то всеки си е център на неговата вселена  ....  освен, когато е влюбен .... тогава центъра се измества и става една .....

Но, както знаем любовта е болест и като повечето болести, казват, че минава .... казват, ама аз туй с минаването на любовта няма да го търпя и толкоз! :))))

 

 

а аз дори се гордея с тебе :)

/ да продължа вица де :)/

тоя много те е издразнил)))вече няма да казвам на жените, че ги ...уважавам

a ve zhenite iskat da gi uvazhavat po drug nachin...

днес съм в джаза :)))

не е, бе ... не ме е издразнил много ... писанията са ми преувеличени, ... само малко ме издразни :)))

искат и по другия, ама и той не е достатъчен ...

Уважението, когато го има, винаги се усеща. Не са нужни думи.
Всички словесни изблици и признания в "уважение" са си чиста проба избиване на комплекси

е, точно това исках да кажа, ама се разпрострях на цяла страница, ... а аз и многословието мразя .... ама повече чуждото, моето си го понасям :)))))

Ако не ти беше потребно уважението и ако не беше достатъчно суетна нямаше да си правиш труда да драскаш тук тия глупости.
А и да кажеш за някой, който и да бил той, че е никой е признак само височайша глупост и пуящина.

всъщност той сам себе си нарича "никой", не съм го кръстила аз така. заиграх се с думите и забравих да го спомена това. сори.

иначе и аз съм един суетен пуяков никой, ама за разлика от него, а предполагам и от теб, не ми пука от тази работа. :)

Аз пък като си пийна си казвам на хората, че ги обичам. Ужас...

Човека те уважава и за него не е проблем да ти го каже просто, какво пък.

Иначе - извинявай, наистина ми звучеше много лошо, но щом си наясно как са нещата и не ти пука да си ги кажеш - харесваш ми, уважавам те и аз :))

няма лошо. казвай им. важното е хората да се обичат :)))
а и "обичам" е къде къде по-добре от "уважавам" :)

... че ще стане дълга, ако ти заразправям.
сигурна съм, щото го познавам отдавна. стар мой противник е :)))

Интересна история, sunflower... Според мен този никой, който сам се нарича така, много иска да е някой за теб. От друга страна това, че ти е признал, че те уважава, всъщност на мен ми звучи като обяснение на човек, който търси уважение от теб. Ти как мислиш?
Свежо настроение ;-)

като разни фенки дето си има и много го уважават, но аз като му чета писанията все се дразня ...
Не е лошо момче, даже в някои отношения е много интелигентен и начетен и принципно не бих имала нищо против да водим диалози, но ... само едно изречение като прочета и ... умирам, направо ... е, не мога да се сдържа след това и го скъсвам от заяждане ... а той ме бил уважавал :)))

Еееххх, sunflower...щом е така, явно той губи интерес към фенките /те нали така и така са му фенки - в кърпа вързани почитателки, сигурна работа.../ и по-интересна ставаш ти, която се заяждаш с него ... Според мен, ето тук, при теб е интересното за него - да те спечели за фен, защото вижда, че ти хем се интересуваш от неговите писания, хем умееш да го критикуваш конструктивно, предполаягам. Ти също, виждам, си интелигентен и креативен човек. И аз сигурно като него, ако се смятам достатъчно за такава /умна и т.н./, ще искам достоен "критикар", "противник" и сигурно ще търся да спечеля уважението му... Както и да е, не съм адвокат на този човек, дори не го познавам, но ме впечатлиха отношенията между вас и си разсъждавам тук...;-)))
Хубав ден

Интересно би било, ако ти беше споделил, че те обича. Как би реагирала? Да, изказаното уважение е съмнително. А изказаната обич - не е ли и тя под съмнение? Каквото и да говорим казното не е като станалото, направеното.
Може би е важно КАК го е казал, но това изисква жив контакт. Едва тогава казаното би имало някаква стойност. Ти обаче най-добре си знаеш. Иначе истински проявеното уважение не е за подценяване.
Лек ден!

под голямо съмнение :) но поне в началото на отношенията е задължителна, а и ние жените, обичаме да ни се повтаря. за този конкретен случай, не знам какво бих казала, ако признанието беше в обич, сигурно: "ами, обичай ме." и щях да изчезна от хоризонта :))))) не, не знам, де ...
А "проявеното" уважение не е за подценяване, но когато се проявява неуважение, а се изказва "уважение" е друго, нали? :)

Неслучайно обобщих, че ти най-добре си знаеш, следователно твоята реакция е напълно адекватна.
Поздрави и лек ден!