Пътуването към себе си. Това е пътуването. Друго няма. Всички около мен са само знаци, крайпътни камъчета или скали, които служат, за да ме ориентират.

 

И на край света да отида, какво значение има, че флората и фауната ще са малко по-различни, нали интерпретаторът ще е един и същ – аз. Ще отида, ще видя, ще победя и какво?

 

Ако имам проблеми със себе си, ще ги отнеса и в Космоса да съм.

 

Не, не ме блазнят нови пейзажи и неизследвани пътеки в скалите. Блазни ме ровичкането в собствената ми душа.

 

И без друго толкова малко изненади има отвън. Предвиждам репликите и даже техният ред. Ако те не могат да ме изненадат, защо да не се изненадам сама?

 

Блаженни са. Вярвам в това и незлобливо им завиждам. Толкова е хубаво да си наясно с живота си. Дори ако Бог се намеси, си казват, „Добре.”, „Съдба” или „Божа работа” и без да му мислят много, продължават напред.

 

Завиждам на уютно подредените им светове и малките ядове – „с кой да изляза днес?” и „уф, дали няма да е неудобно да отида там?”

 

Преди исках да се ровя и в техните души. Рових се. Отказах се.

 

Не, че мойта душа е най-интересна. Омръзвам си понякога. Познавам си вече доста неща. Все по-рядко някой предизвиква реакции, които не познавам, не очаквам.

 

А ми се иска да открия нещо ново. Но това изобщо до кога може да продължи?

 

Какво толкова и у мен?

 

Може би трябва да се поставям в нестандартни ситуации. Къде? Кога? С кой?

 

А има ли смисъл?

 

Променям ли се?

 

Понякога ми се струва, че да.

 

Или не е промяна, а просто осъзнаване.

 

Колко още да се осъзнавам?

 

Дали да не зарежа тази работа?

 

Все едно мога.

 

Няма шанс за мен, както казва Страхил.

 

А мястото на любовта? Къде е?

 

Тя предизвиква най-големите катаклизми. Размества пластове, изригват вулкани и лавата покрива стари представи и концепции за света.

 

Понякога приспива вниманието и ни спира по пътя към себе си, защото живеем за друг.

 

А дали това не е спасението? Животът за друг, за да се отърва от себе си .....

 

Мога ли? До кога?

 

Не е ли винаги самотен воинът по пътя си? И какво от това? Защо не път на двама самотни воини?

 

В крайна сметка, ако пътят не е със сърце, няма смисъл. А сърцето търси друго сърце ...

 

И защо Айнщаин казва: „Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.“?

 

"Можеш да поемеш по много пътеки за да стигнеш до едно място. (индианска поговорка)"
:)))))

И аз често съм теразна от подобни мисли. И аз се ровя в себе си и се опознавам. Но колкото повече се опознавам толкова по - скучен ми става околния свят...

живееш за друг,а не за себе си...Трудно е.Много често е много трудно,поне за мен.Вероятно съм егоцентрик.Или дори просто най-обикновен егоист.Опитвах се да живея за детето си..Живях..Вече не ми е достатъчно..И това също е егоизъм.Да кажеш,че живееш заради някого..
Струва ми се,единствено и само заради себе си съм днес тук..А ако реша,вероятно утре няма да съм.
"Какво толкова,ако си безотговорен"...както казва дядо Бах в "илюзии"-те..
Сега живея заради работата си,защото много ми харесва..
Но когато утре се събудя,и ми е омръзнала..тогава какво...
Сън,луда за връзване съм.Наздраве!!!!

?

едното място сигурно е "себе си"-то, а? :)

точно това е проблема на околният свят - доскучава ... или поне по-голямата част от него. по-големият проблем е обаче, когато сами на себе си доскучаем :)

не може да е единствено и само заради себе си - ти винаги си част от нещо по-голямо.
Лудостта не е порок иначе :) и е по-близо до Бога от "нормалността", нали? :))))

не. чела съм други, които са били пътувания към себе си, макар и не наречени точно по този начин.

удоволствие в това да се ровичкаш в собствената си суша. Понякога носи радост, понякога е извратено-мазохидтично обаче...

хайде сега пък извратено :))))
няма такова нещо - нали трябва да правим мрака съзнателен, както казва Юнг :)

еми да ви кажа чесно на мен ми писнаха околните ! Но и аз си писнах.Ровичках се в душата си някаде около 3 месеца и където и да поема все при болката отивах! Писна ми ,че сега си живея ден за ден! Не ми пука кво ще стане утре важното е какво става сега!

"важното е какво става сега"
Поздрави! :)

Aaaahhh... sweet surrender!

cheers,
</wqw>