Постинг
25.08.2007 11:41 -
Празнота
Празнотата. Кога я чувстваме? Когато нещо някога ни е изпълвало, а сега го няма?
Възможно ли е някой да чувства празнота, без преди това да е почувствал пълнотата? Не, не е възможно. Възможно е само интелектуално да копнее за нещо, за което някъде е чел или чувал от другите. Истински се копнее само за нещо, което вече си имал, а в момента го нямаш.
Още по-истински се копнее за нещо, което е било най-красивото, най-силното, най-пълното преживяване или е било най-красивата, най-силната и най-пълната връзка до този момент от живота ти. Не искам и май не мога да си представя какво значи да загубиш надежда, че точно това нещо няма да може да се повтори. Не знам какво въображение и вяра се искат, за да се убедиш, че ако това не стане, ще може да имаш някакво ново по- преживяване или нова по- връзка. На мен въображението ми е бедно, а само вяра не знам дали би ми стигнала. Страх ме е да си помисля пък как се чувства някой без всякаква вяра, например ... Питам се бих ли могла да живея, ако след най-голямата пълнота, на която съм била способна, се отвори най-голямата празнота ..... Не, че не съм го преживявала, всъщност .... една такава голяма празнота, много подобна на смърт на душата ми, съм чувствала веднъж и .... оцелях някак. Вероятно бих била способна да оцелея и още веднъж, но ..... така ми се иска да не се налага ..... Чудя се и колко от съдбата ни в тази насока зависи от нас и колко всичко си е Божа работа. Както стана ясно, ако нещо не познаваме, няма как да копнеем за него, следователно пълнотата може да се получи само по прищявка на съдбата. Просто един ден се случва без да искаме и ако после си отиде, ни оставя празни, за да се справяме както можем сами ..... Жестоко е. Разбира се, не съм сигурна и, че нещо не се пренася в този ни живот от предишните и някои хора просто се раждат с неясни празноти, които цял живот опитват да запълнят. Така наречените неспокойни души ..... лудите, дето умора нямат и т.н. Едни от тях забиват в духовните учения, други стават творци, трети ... не знам .... Отдава се заканвам на Господ да се разправям сериозно с него като се видим, защото ме е наказал с неспокойна душа. Доскоро се заблуждавах, че има начин да се успокоя, но .... сега ми се струва, че няма .... ще живея и ще си умра неспокойна, неудоволетворена и ... незавършена .... Майната му. Щом се налага да живея така, ще живея така .... Опитите ми да медитирам и да стигна до някакво „просветление” така или иначе никога не бяха успешни, ... няма и да ги повтарям повече ... ще си се удавя в неудоволетворението и несъвършенството пък каквото ще да става ....
Възможно ли е някой да чувства празнота, без преди това да е почувствал пълнотата? Не, не е възможно. Възможно е само интелектуално да копнее за нещо, за което някъде е чел или чувал от другите. Истински се копнее само за нещо, което вече си имал, а в момента го нямаш.
Още по-истински се копнее за нещо, което е било най-красивото, най-силното, най-пълното преживяване или е било най-красивата, най-силната и най-пълната връзка до този момент от живота ти. Не искам и май не мога да си представя какво значи да загубиш надежда, че точно това нещо няма да може да се повтори. Не знам какво въображение и вяра се искат, за да се убедиш, че ако това не стане, ще може да имаш някакво ново по- преживяване или нова по- връзка. На мен въображението ми е бедно, а само вяра не знам дали би ми стигнала. Страх ме е да си помисля пък как се чувства някой без всякаква вяра, например ... Питам се бих ли могла да живея, ако след най-голямата пълнота, на която съм била способна, се отвори най-голямата празнота ..... Не, че не съм го преживявала, всъщност .... една такава голяма празнота, много подобна на смърт на душата ми, съм чувствала веднъж и .... оцелях някак. Вероятно бих била способна да оцелея и още веднъж, но ..... така ми се иска да не се налага ..... Чудя се и колко от съдбата ни в тази насока зависи от нас и колко всичко си е Божа работа. Както стана ясно, ако нещо не познаваме, няма как да копнеем за него, следователно пълнотата може да се получи само по прищявка на съдбата. Просто един ден се случва без да искаме и ако после си отиде, ни оставя празни, за да се справяме както можем сами ..... Жестоко е. Разбира се, не съм сигурна и, че нещо не се пренася в този ни живот от предишните и някои хора просто се раждат с неясни празноти, които цял живот опитват да запълнят. Така наречените неспокойни души ..... лудите, дето умора нямат и т.н. Едни от тях забиват в духовните учения, други стават творци, трети ... не знам .... Отдава се заканвам на Господ да се разправям сериозно с него като се видим, защото ме е наказал с неспокойна душа. Доскоро се заблуждавах, че има начин да се успокоя, но .... сега ми се струва, че няма .... ще живея и ще си умра неспокойна, неудоволетворена и ... незавършена .... Майната му. Щом се налага да живея така, ще живея така .... Опитите ми да медитирам и да стигна до някакво „просветление” така или иначе никога не бяха успешни, ... няма и да ги повтарям повече ... ще си се удавя в неудоволетворението и несъвършенството пък каквото ще да става ....
1.
анонимен -
Не знаеш ли, виждала си!!
25.08.2007 11:51
25.08.2007 11:51
"Страх ме е да си помисля пък как се чувства някой без всякаква вяра, например ... "
А пък ти не бързай да умираш, остави го на онези, които си го превръщат в самоцел.. Дори когато всъщност не би могло да е спасение, защото не това търси душата.
"У многих здесь душа пуста, Они мертви внутри!"(c)Ария.
цитирайА пък ти не бързай да умираш, остави го на онези, които си го превръщат в самоцел.. Дори когато всъщност не би могло да е спасение, защото не това търси душата.
"У многих здесь душа пуста, Они мертви внутри!"(c)Ария.
2.
анонимен -
Дали неспокойствието на душата е проклятие?
25.08.2007 12:09
25.08.2007 12:09
Погледни го от светлата му страна:))
В нирвана няма развитие...защото е пълнота,
Следователно: само празнотата ражда прозрения:)))))
Void
цитирайВ нирвана няма развитие...защото е пълнота,
Следователно: само празнотата ражда прозрения:)))))
Void
3.
анонимен -
Допълнение:
25.08.2007 12:10
25.08.2007 12:10
За източните народи най-голямото изкуство е да пиеш чай от празна чаша...
цитирай
4.
анонимен -
Възможно ли е някой да чувства празнота, без преди това да е почувствал пълнотата?
25.08.2007 12:42
25.08.2007 12:42
Отговорът е да. При тежка диария.
цитирайНе си прав! Няма как да изпразниш черво преди да си го напълнил:)) При това с неподходящи, несъвместими или ... всякакви невъобразими бомбастични смеси:))
цитирай
6.
strianakiev -
Празнотата. Кога я чувстваме? Когато нещо някога ни е изпълвало, а сега го няма?
25.08.2007 14:23
25.08.2007 14:23
Усещането за празнота (липса) това е желанието..а то се задоволява с изпълване, но приятното усещане на изпълването (задоволяването на желанието) за съжеление се самоунищожава...и това ни кара отново да търсим нови обекти с тайната надежда те да изпълнят тази празнота в нашето усещане..И така докато се разделим с тялото си...
И накрая малко оптимизъм...Твореца ни е обещал вечно и неограничено наслаждение, но при едно условие...да се научим да обичаме ближния си, както себе си...а как..това можете да видите тук:
http://www.kabbalah.info
цитирайИ накрая малко оптимизъм...Твореца ни е обещал вечно и неограничено наслаждение, но при едно условие...да се научим да обичаме ближния си, както себе си...а как..това можете да видите тук:
http://www.kabbalah.info
Анонимен 1, много озадачаващ коментар! Обичам като някой ме оставя в недоумение ... ама онова хубавото недоумение. Благодаря! Хареса ми много и мисълта!
Interse, точно за пиенето на чай от празна чаша чета ... в Шогун .... еййй още малко и ще я дочета тази книга най-сетне :))))
Г-н Янакиев, интересно ми е какво мислите по въпроса възможно ли е да обичаме всички ближни, ако не сме успяли да обичаме първо един истински? А Вие познавате ли много хора, които обичат ближния като себе си? :)
цитирайInterse, точно за пиенето на чай от празна чаша чета ... в Шогун .... еййй още малко и ще я дочета тази книга най-сетне :))))
Г-н Янакиев, интересно ми е какво мислите по въпроса възможно ли е да обичаме всички ближни, ако не сме успяли да обичаме първо един истински? А Вие познавате ли много хора, които обичат ближния като себе си? :)
....като себе си!?? Как да обичш някого като себе си, когато не знаеш баш колко наистина се обичаш ти! В смисъл, как се определя себе-обичта, качествена величина ли е количествена?? Аз все си мислех, че истинската и изгаряща любов зари само гогато обичаш..ближния повече от себе си. Е те там идва трудната задача.....поне за мен....как да направя сравнението между прогресията (нали градивна любовта) и незивестното (в случая, себе-обичта). А за неспокойните души....не се бой, не си сама(да еба тази фраза я изнасилиха)....ще мрем тогедър! Въйхадила на берег катюша, на високъй берег на кругой ..оле
цитирай... тук пак ме хвърли в размисли ....
И тъй като мисля бавно, ще замълча засега да видя дали изобщо ще ми роди главата нещо по този въпрос в близките дни :)
цитирайИ тъй като мисля бавно, ще замълча засега да видя дали изобщо ще ми роди главата нещо по този въпрос в близките дни :)
...Поздрав!
цитирайКазват, че Майка Тереза (албанката) и Майка Тереза (българката) са умряли в мизерия без никой да ги изпрати в последния им миг...И няма нищо странно...тези жени са усещали своята роля в този свят, като даващи и никога не са очаквали, че някой ще им даде...но това са самотници, които ни изглежадт неадекватни на фона на нашия егоизъм, но тяхния начин на живот е бъдещия начин на живот..колкото и абсурдно да ни изглежда на нас...
цитирайОт век на век са те все тъй ненаситни:
лешоядово гърло,чакалски уста,ръце на маймуна и очи на човек!
цитат по памет от Киплинг,Книга за джунглата
все пак "майната му,щом се налага..." това е!приемаш себе си и пълнотата/празнотата в теб.А живота...не ли само сън е?
цитирайлешоядово гърло,чакалски уста,ръце на маймуна и очи на човек!
цитат по памет от Киплинг,Книга за джунглата
все пак "майната му,щом се налага..." това е!приемаш себе си и пълнотата/празнотата в теб.А живота...не ли само сън е?
Нима Бог ни е излъгал, като ни е обещал вечна и неограничена наслада? А то нашите наслади в съня...жалко отражение на обещаното..Защо ли?
цитирай.... неограничена наслада можем да изпитаме и тук обичайки ... един ближен. Защото всички сме едно цяло в крайна сметка, обичаш ли единицата, не обичаш ли цялото?
:)
цитирай:)
Какво означава да обичаш единицата...или цялото..та нали ние си създавама границата помежду си...Тук в нашия свят с нашите 5 сетива ние сме в състояние да осезаем себе си само като взимащи от другите, защото сме сложили граница и то в главите си...и при тази ситуация живеем с илюзията, че ние сме взимащи а другите даващи и не ни минава през съзнанието, че всички сме даващи..Когато сееш жито ти го правиш със съзнанието, че го сееш за да го продадеш и с парите да си купиш тор, газ, да си платиш торовете и никога няма да си мръднеш пръста ако не виждаш бъдеща изгода от действията си. Никой от нас обаче не забелязва, че нашите изгоди са толкова ефемерни и нетрайни и в същност ние работим винаги за другите, а не за себе си.
цитирайАко по един или друг начин се чувстваме празни, значи е време да се изпълним с нещо ново и кои знае по-добро даже.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186