Днес бях свидетел как 7 човека за 7 часа обсъждаха и подписаха протокол от 7 точки (не се майтапя за бройката никъде), който се събираше на половин страница. 

Срещата трябваше да продължи около 3 часа, но се проточи. Двама напуснаха тихото бойно поле, двама останаха, като единият, по-точно едната от тях отложи полета си точно четири пъти. Не можех да повярвам на очите си и определено не исках да съм на мястото на секретарката и и особено на служителката от билетната агенция. Всъщност всички тези хора може би вършат всички тези неща през цялото време и не се впечатляват, но аз с присъщата си нервност и притеснение ... се шашнах.   Направи ми впечатление отново как въпреки трудностите при преговорите, чужденците никак не се афектират и гледат само как стъпка по стъпка да продължават напред със съответните малки компромиси. Повечето от българите, които аз поне съм наблюдавала, влагат много повече емоции и могат да бъдат много по-дървени глави.   Но, всеки брани интереса си както може. Накрая единия винаги остава малко по- пре**** (или поне така си мисли), ама няма как да е иначе ... май ... А шефа даже ми казва: "Ти какво се мъчиш с тоя театър, с тия декори, тия костюми? Стой тук и гледай какво значи театър!" :) Признавам, някои истински актьори може вода да носят на някои бизнесмени.   Та тъй, с усмивки и безкрайни разговори по телефони и консултации със специалисти, половината работа беше свършена и другата половина остана да се върши вечерта по хотелите. Резултата трябва да е още страничка, страничка и половина за подписване утре.   Подписването на горните 7 точки в края на деня беше придружено от всеобщо отдъхване и широки, широки усмивки ... е, не е бил напразно труда .... Спомням си и редица срещи, които не са завършвали с подписи. Колегата ми, пък си спомня цели нощи на преговори и подписи за закуска. Тъй като той има значително по-богат опит, някой ден ще му предложа да напише мемоари или аз ще му стана биограф. Ако е склонен да изтърпи биограф със странно чувство за хумор и тотално несериозно отношение към живота. :)   За мен хубавото беше, че докато наблюдавах тези процеси, не мислех за други, далеч по-важни неща, така че, ако не беше жегата и умората от нищоправенето през голяма част от времето, нямаше да го чувствам така тежък деня. Но, сега дори животоспасяващият душ не помогна особено и мисля да си лягам.   Лека нощ на всички! :)