Как се чувства човек след един прекрасен, последван от един отвратителен ден? След един ден в облаците и един на земята, та и малко под нея? След един ден на полет на духа и въображението и един ден на сблъсък с реалността?   Ами, всъщност, добре се чувствам днес. И облаците и земята, и духа и така наречената „реалност” са част от живота и ... трябва да се справяме с тях. И не само да се справяме, а и сами да се поставяме на разни изпитания, за да видим къде сме и какво можем да направим с живота си.   Предчувствам мъчителни дни, но и това носи дъх на възбуда от промяната. Твърде дълго се задържах на едно място в ... развитието си ... в реалността си. Твърде дълго живях чужди животи. Не, не че бяха точно чужди, аз се бях умело убедила, че всичко, което имам съм си го избрала сама и съм доволна от избора. И бях сравнително доволна ... до един момент, момента, в който много от истините, които забутвах в най-тъмните ъгли на съзнанието си се появиха в целия си блясък. Много е хитро да подхождаш избирателно към реалността и да виждаш само това, което ти е удобно да виждаш. Много хора правят така, а може би и всички. Трудно се вижда цялата реалност. Може и да е нужно това, защото блясъка и може да ни заслепи. Сигурно ще ни заслепи ... и умопомрачи. Всъщност не говоря за някава обективна реалност в момента, а за нашата си реалност, за нашия си вътрешен  свят.   Не, не трябва да се правя и чак на толкова заблудена, защото винаги съм си давала сравнително ясна сметка за положението, в което съм, но може би понякога съм грешала малко за подреждането на приоритетите си. А може и да не съм грешала никъде, може всичко да се е случило точно във времето. Може пък, всяко едно събитие от живота ми и всяко мое осъзнаване да са прецизно предвидени и осъществени на практика от Господарите на Съдбата. :)   Понякога успявам да видя хармонията на живота във всичките му красиви и грозни проявления.   Понякога успявам да избутам настрана мислите за всичките хора около мен и да видя себе си.   След като неотдавна се бях разградила до съставните си частички и се бях почувствала никой, за целите на духовното ми израстване, сега трябва да се съградя наново до положението на някой, който ... съм просто Аз.   Да видим как ще стане. :)
Приятна юлска седмица на всички!

По- усмирена си била...?:)))))

novoizgradenoto...vesel den...

живея по-леко...

в известен смисъл компромисите са безсмислени ;)

Буболече, още преди обяд прочетох коментара ти, но чак сега стоплих какво искаш да ми кажеш :))))
Не съм на себе си, не, че и иначе не загрявам като реотан, но сега ....

Анонимен, денят не е особено весел, но ... то и не е задължително ...

Птиче, тая истина за компромисите сега започва да ми се изяснява ...