Днес ще го караме мързеливо и вместо да се мъча да пиша аз, ще приложа три чужди текста. Единия е на Дийпак Чопра, а другите два са на Тагор от "Гитанджали". Всичко това е по повод днешния празник и за допълнение към вчерашния ми пост. 
Струва ми се, че твърде много хора за заровили нос в материалната действителност и не искат да знаят нищо за това, че човека е духо-материя и трябва да има и духовен живот. 

И така, за светците  ... не само Валентин, а и който/която и да било друг:

"За да докаже, че съществува достижима цел, всяка рели­гиозна традиция има своите светци. Светците са хора, пос­тигнали духовната си цел. Те проявяват дълбока любов и преданост, но при тях съществува и нещо повече от святост. Ние с вас можем да простим на нашия враг, защото знаем, че така е правилно или защото това подхранва чувството ни за вътрешно достойнство - най-малкото ние вярваме, че Бог одобрява прошката. Когато един светец прощава, това е по-силно от него; любовта му е израз на неговата същ­ност. И тъй като светците започват живота си като всички нас, да се култивират естественото чувство на любов, прош­ката и съчувствието е огромно постижение. Това не е прос­то подарък. Затова ние с основание казваме, че светците са хора, постигнали много. Те са Айнщайновците на духов­ността. Не само достигат духовните цели, поставени от тяхната религия, но доказват пред нас останалите, че съ­ществуват сили, с помощта на които и ние можем да стиг­нем до там. Казаното означава, че светецът чертае картата на бъде­щето. Майка Тереза и свети Франциск - това съм аз, но аз, който още не съм се появил. Светците на будизма, нарече­ни бодхисатва, понякога биват рисувани с поглед, вперен през рамо, и с усмивка на лицето, която сякаш казва: „Аз ще премина прага. Не искаш ли да ме последваш?" Разумно е да се приеме тази покана, не просто като де­монстрираме любов и съчувствие, а като следваме принци­пите, подкрепящи пътешествието на душата. Тези принципи биха могли да се намерят във всяко ръководство за светци, защото те са верни за всички нива - от първо до седмо. Раз­бира се, такова ръководство не съществува, но ако съществу­ваше, в сърцевината му щяха да стоят следните изводи: Еволюцията не може да бъде спряна; духовното израст­ване е гарантирано. Действието винаги се забелязва от Бога; нищо не оста­ва, без внимание. Няма друг надежден водач за поведението ни, освен на­шите собствени сърце и ум. Действителността се променя при различните нива на израстване. На определено ниво всеки научава най-висшата истина. Всеки прави всичко, на което е способен на своето ниво на съзнание. Страданието е временно, просветлението е вечно. Откъде идват тези изводи? Откъде да знаем, че са исти­на? Очевидно източникът им не е обществото, нито някакъв външен опит. Те са плод на внимание към безбройните зна­ци, оставени от духа. Няма двама души, които да си предс­тавят Бога по един и същи начин, защото няма двама души, които да са точно на едно и също ниво на просветление. Но в миговете, когато петте сетива отстъпват на вътрешната интуиция, всеки от нас зърва действителността и след като умът ни обработи някое забележително събитие или прозре­ние, действителността разкрива част от истината. „Точно преди колежа отидох на нюйоркското световно изложение, обича да си спомня един мой по-възрастен прия­тел. - Там имаше едно забавно пътуване, което никога няма да забравя. В дълъг тунел се прожектираше филм. Докато пътувахме, образите от филма прелитаха с голяма скорост, заобикаляха ни с какви ли не футуристични изображения, но накрая разбирахме, че всъщност сме изминали само петна­десет метра реално разстояние. Мисля, че става дума за неи­моверно важно нещо, защото и животът ми бе нещо подоб­но. Всеки ден минавам край хиляди хора на улицата, хрум­ват ми безброй мисли, във въображението си ходя къде ли не. Но доколко съм се доближил до своята душа? Може би на инч, а може би и на по-малко. „Външното шоу" е доста различно от вътрешното пътешествие." Ако се съди по външното шоу, животът ни се движи бър­зо, дори хаотично от сцена в сцена. Но въпреки това не е из­ключено да не се досетиш никога, че въобще е имало вът­решно пътешествие. Светците ни доказват, че то съществу­ва. Когато постигнат целта си, те поглеждат назад и казват, че точно под повърхността на човешкият живот има начертана схема, една възходяща крива."

Из "Как да познаем Бог"   69 Потокът на живота, който ден и нощ тече през вените ми, тече и през света обширен и танцува в ритмични стъпки. Това е същият живот, който избликва възторжено в безброй треви през наслоената прах на земята и се разбива в грохотни вълни от листи и цветя. Това е същият живот, който се люшка в морето — люлка на рождението и смъртта от прилива до отлива. Чувствам как цялото ми тяло засиява, докоснато от тази вселена на живота. И гордостта ми е от животворния пулс на епохите, който танцува този миг в кръвта ми.   103 В едно-единствено приветствие към теб, мой Боже, нека всичките ми сетива да се протегнат и да докоснат този свят в нозете ти. Като дъждовен юлски облак, надвиснал ниско с товара си от неизсипани порои, нека целият ми ум да се сведе пред твоите врати в едно-единствено приветствие към теб. И нека всичките ми песни слеят своите различни мелодии в неразчленим поток и да потеглят към морето на безмълвието в едно-единствено приветствие към теб. Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ назад към родните си планини, тъй нека животът ми да отпътува цял към вечното си жилище в едно-единствено приветствие към теб.   Айде сега: Наздраве и Весел празник! :) 
 
http://www.pbase.com/pftphoto/zzz_photolife

И ти ме накара да се усмихна. Благодаря за това, което си публикувала. Всеки е поел в своето пътешествие и малцина може би откриват съкровенното, скътано в душата на човек.

"„Външното шоу" е доста различно от вътрешното пътешествие." ". Напълно подкрепям тези думи.

"Чувствам как цялото ми тяло засиява, докоснато от тази вселена на живота." Много нежност и любов струи от думите...
Поздрави и хубав ден ти желая :).

:))

Благодаря!

и от мен!:)))И не само този!!!
Наздраве за празниците!:))))