Вчера бях на репетиция. Боже, бях забравила за едно от най-големите удоволствия на репетициите – да гледам работата на режисьора ни. Само заради това си струва да играя. Това е частта, която зрителите никога не виждат, но за мен крие по-голямо очарование от крайния продукт – готовата пиеса. Аз се появявам в края на първа сцена и вчера имах удоволствието да наблюдвам как Любо (така се казва той) работи с другите актьори до моето появяване. Невероятно е! Мислех си в началото, че преди да започне пиесата, той има в главата си идея едва ли не за всичко как да стане, като се почне от декорите, костюмите и се стигне до разиграването на всяка сцена, с всичките и подробности ... да, ама не. За декорите, той ползва услугите на сценограф, а за костюмите - художник ... не знам точно как работи с тях, дали дискутират дълго или просто разчита напълно на идеите им .... някой път ще го питам. Така че, в началото на репетициите, той започва с част от декорите предложени от сценографа и реквизит по негово усмотрение (май). Костюмите, все още не са изяснени. Пиесата, започва да се оформя постепенно - сухият текст, който четохме в края на миналата година, започва да добива плът и ... живот. Ето какво наблюдавах вчера .... работеше с две момчета, едното от които поне 5-6 години вече играе, а другото е новак. Беше вече репетирал само с тях двамата предишния ден. „Стария вълк” нямаше никакви проблеми с изиграването на каквото и да било ... освен, че е играло, момчето изглежда е доста талантливо, но на новака му личеше, че е новак отвсякъде. Беше интересно да се наблюдава тази голяма разлика между новака и стария. Всяка реплика и жест на новака, разбира се, ме върнаха 10-тина години назад, когато и аз бях новачка и се притеснявах много ... не знаех къде да дяна ни ръцете си, ни краката си ... нито можех да говоря. Да, да не мислите, че е лесно да се говори на сцена? :) Като с всяко нещо, което започваш да учиш ... първите стъпки са ти много плахи, неуверени и често мрънкащи .... Всъщност, може би трябва да съм благодарна за този новак, защото видях как Любо му показваше едва ли не всяко по-важно действие и му казваше всяка реплика с необходимата интонация и ударение. Самия Любо, разбира се, е великолепен актьор, но предполагам, че това е необходимо и естествено условие, за да си режисьор. Изпитах удоволствие да гледам играта му ... колкото и откъслечна да беше. Удоволствие, което зрителите ни няма да имат. Видях го също как в процеса на разработка на сцената променя неща, които предишния ден е имал наум, но впоследствие е видял, че не стоят добре или му е дошла нова по-добра идея. Видях и как дава свобода на актьора за изиграването на даден момент. Ако си новак най-добре е само да го слушаш режисьора и да не импровизираш, ... така че новака няма кой знае каква свобода и това е естествено, .... колкото до стария вълк ... ооо, той изглеждаше, че има почти пълна свобода на моменти .... след като му е дадена идеята какво трябва да се изиграе, разбира се, но подробностите са оставени на него. А пък аз се хванах, че съм позабравила някои неща – трябва да си върна умението да говоря бавно, например, но в същото време съм достатъчно уверена в себе си ... и понеже разбирам добре какво иска Любо от мен ... нямам притеснения за играта си. Е, в началото съществува проблема с научаването на репликите, но това е само в началото ... като се повтори една сцена по десетина пъти .... накрая знаеш не само своите реплики, но почти всички реплики и на останалите актьори. Изобщо, доволна съм, че тази година се върнах в аматьорския театър ... освен гореизброеното ще имам удоволствието да предоставя повече време на моя любим съпруг в компанията на дъщеря му и извън компанията от кръчмата, а също така, няма да губя цялото си свободно време (извоювано с много усилия през последните 30-тина години) в сърфиране в нета.  

"... като се повтори една сцена по десетина пъти .... накрая знаеш не само своите реплики, но почти всички реплики и на останалите актьори."

Много добре те разбирам... при нас нещата стоят по абсолютно същия начин... докато се постави един оперен спектакъл, певците научават партиите и на останалите си колегите... мисля, че това е естествен процес :) И всъщност, няма нищо лошо... по този начин можеш да помогнеш на колега (ако се наложи) :-)

На добър час!!! :)

Дъгата

пп.: Живея с убеждението, че играта на актьора е много по-трудна от играта на оперния певец, поради простия факт, че актьорите говорят и докато намерят точната интонация минава много време в репетиции, а ние си имаме музика (в никакъв случай не искам да омаловажа нашата работа... напротив... ние също си имаме разните там динамики и технически похвати, които се учат и усъвършенстват с времето) ;) А не са малко и оперетите, в които освен музиката има и говорни роли :)

... забравих да спомена по-горе и сега го добавих, ... вече бях споменавала за това тук и затова приех, че е ясно. :)))

Истината е, че всяка дума и жест на сцената трябва да са много точни ... да няма неуместност и фалш ... да стои естествено и да води настроението на публиката ... не е лесно май, наистина. :)
Благодаря за коментара и пожеланието!
Страхотна професия имаш!!! :))))

Такава беше и моята идея в коментара... именно затова мисля, че играта на актьора е по-трудна...
А рутината идва с времето и опита (и тук дори не става дума за аматьор или професионалист ;) )!
Аз имам безумен страх от сцена, въпреки че се занимавам с пеене професионално, но толкова обичам да пея, че трябва да успея да се преборя със себе си!!! Мисля, че това е голямата битка на моя живот ;)

Желая ти много късмет :)

Една от най-големите тръпки е именно преодоляването на себе си! :)))

започнете да говорите помежду си в неработна обстановка с репликите от постановката, значи премиерата наближава;)

На добър час, Съни, припомни приятни моменти от живота ми:)

за любо хуя ли става въпрос? :)

нема, нема и се замотам из задкулисието на някои театър - всички миришат еднакво, обичам миризмата. докато пушех много обичах да си гася цигарите в онези огромни метални пепелници, сложени много близо до сцената.

а ведомствените кръчми, ах, ведомствените кръчми:)

а иначе от сичките му там фази на работа най-любима ми е първото четене на текста.

Вие сте ужасни хора! Как се преполага да работя сега, м?

Да, бийр, мириса на задкулисието. И празната зала по време на репетици...и дежурното осветление...

... колко народ се оказа навътре с нещата :)))))
Готино!

хм.

преди много, много години една жена ме заведе в празната зала и ми показа откъде се пуска дежурно и ме накара да го пусна.

мисля, че предполагаше, че това ше ме накара да се влюбя в театъра завинага.

аз се влюбих във ведомствените кръчми. все е нещо, предполагам:)

... на турнета ходили ли сте? :)))

Beer, в кръчмите, тия, ведомствените, се раждаха най-ценните идеи:)

Съни, на турне с театъра не съм ходила. Но виж, с хора, в който пеех 9 години...;)

Тука няма такава кръчма, но няма да забравя първото напиване след премиерата на първата пиеса, в която играех :) Ауууу ... чак като ударих първите 100 се свестих и се осъзнах къде съм и коя съм :))))