Казвам се Съни и съм графоман!

Започнах още като ученичка. Това, че учителката ми по български език и литература в пети клас каза, че аз и Евгени сме били еталони на грозно писане не мисля, че ме трогна – още тогава си въобразявах, че по-интелигентните хора пишат по-грозно – за справка, вижте рецептите на лекарите. :)  Но в основното училище още си бях нормално дете и повече играех, когато не учех - в момента, в който влязох в техникума .... се започна. Била съм на 15 години. Изведнъж емоциите, които предизвикваше новия живот и по-специално май погледите на 15 до 17 годишните ми съученици и батковци от по-горните курсове ... не можеха да бъдат споделени докрай с някого. Затова измислих дневника. Започнах една тетрадка в началото на годината и всичките ми първокурснически вълнения бяха надлежно записвани там. Мисля, че в края на годината започнах втора тетрадка. И все пак, обема от написаното в първата година е по-малък от този през втората и третата. Мисля, че се дължеше на факта не само, че емоциите се увеличаваха, но и доверието в най-добрата ми приятелка спадаше и повечето неща трябваше да бъдата споделени само на хартия. Тъй като увеличих и броя страници на всяка нова тетрадка мисля, че завърших средното само с пет изписани тетрадки. Тук,  трябва да призная, че по време на следването почти не съм водила дневници .... прекалено малко време ми оставаше да графоманствам, защото хем трябаше да се учи, хем трябваше по купони да се ходи. Но графоманстването ми съвсем не се изразява само във воденето на дневници, оооо ... нищо подобно. Аз преписвах. Искам да кажа, преписвах книги .... откъси от книги и множество стихотворения. На времето нямах достатъчно пари, а и не се преиздаваше чак толкова често, че да имам всичко, което чета от библиотеката и ми харесва много – затова най-впечатляващите места бяха просто преписвани в тефтери. Колко тефтери и тетрадки бяха изписани по този начин обаче не знам  ... никаква представа нямам. Започвала съм едни, захвърляла съм, започвала съм други и трети ... брой нямат и колкото и да се мъча да ги пазя  ... част от тях са загубени. Но бройката няма значение. Като върха на количество преписано наведнъж обаче, е един цял разказ. Казва се „Сирената” и е на Рей Бредбъри – има го тук. Не знам какво толкова ме впечатли тогава, но помня, че ревах и писах, ревах и писах, и го преписах целия накрая.

И сега ще си призная най-важното. Преписвах не само заради това да имам даден текст и да си го чета по-късно в процеса на себепознание  ... /което и не ставаше, защото колко време съм имала от писане, да чета!!!:)))))/ ами и защото ... обичах ... да пиша. Самият акт на плъзгане на химикалката по белите редове ми доставяше неизказано удоволствие ... убийте ме, не знам защо беше това, още повече, че наистина пишех грозно и в повечето случаи само аз можех да си го чета  ... човек да рече, че за поколенията го оставям ... нямаше да е вярно. Има все пак едно вероятно обяснение .... струва ми се, че съм го правила и за да се опитам да запомня нещо. Тъй като обикновено умът ми е ужасно неспокоен и бяга по редовете с неразумна скорост, а писането става по-бавно, сигурно съм си мислила, че като забавя процеса, ще се съсредоточа и ще запомня повече. Може и това да е било – английски, например, учех с много писане на думички и изречения ... може би имам по-силна образна памет.

Но, хайде стига анализи! Голата истина е, че от както работя на компютър почти спрях да пиша с химикал, но сега обожавам да си тракам на клавиатурата. Така че, версията че съм обичала да пиша само, за да държа химикала в ръце и да го плъзгам по редовете отпада. Отпада и версията, че пиша само за да споделям вълненията от погледите на мъжете, защото такова нещо не съм споделяла тук .... а сега, някой да ми каже защо пиша. . Сигурна съм, че в блог обществото има и други графомани като мен. Е, някой иска ли да сподели нещо?

:))))))

P.S. Написах всичко това с усмивка и поздрав за Starlight, който ме нарече графоман преди няколко дни и май сам не знаеше колко е прав!
 

не знам:) Но че обичаш да пишеш - то се вижда и с просто око. Очевидно е от блога ти, че това, което пишеш, се чете:) Не те познавам лично, но според мен си човек, който обича да комуникира и да обменя мисли. Вероятно в реалния живот ти липсва среда, в която да задоволяваш тази потребност - в степен, че да дойде момент да не ти се говори или пише :)) Както казваше Чудомир в един от разказите си - майката му е в дозата:))

Обичам, да! И ми липсва среда май, да!
По въпроса с дозата ... работя. Гордо мога да заявя, че последните дни пускам по един пост .... /е, това може и да се дължи на прозаичната липса на време, ама айде сега да не придиряме :))))/

Хм, да не би да си химичка?
Единствената ми приятелка тук е химичка :)))))

eh ...slan4evoto me4e pak si rovi iz dushi4kata...

Аз пък винаги съм мразил да пиша.Може би за това съм обичал математиката.Повече си мислиш и по-малко пишеш.То е нещо като да си фантазираш.Въпроса е на къде ще си насочиш фантазиите.:-))

Направо си си сбъркала професията,въпреки че инжинерното образование освен специални познания,дава основа за аналитично мислене.Това последното често е дефицит,така че няма загуба.

направо съм нацелил 10-ката :)
Ама не знаех, че от малка те е хванало :P

и съм графоман.:))))))))))))))))))

Най-сетне още един да си признае!!!!!
Ооооо, само да знаете с Estrella какви сбирки ще си заформим, ще се чуе отвъд Земята чак ... тогава ще искате и вас да ви запишем, ама .... ще сложим тежка такса :)))))))

... всичко, което мога да изровя от душата си и да стане за забавление на другите, е добре дошло :)))

...a az nemoga taka, vsi4ko e zaroveno dalboko v men,
i trudno go izkarvam na pokaz, oshte po-malko za
zabavlenie na drugite.................................
pak protivopolojnost,i privli4ane...ot tam idva
4uvstvoto za blizost...

еми и аз си падам малко по графоманиери.. кефи ме драскулницата.. се оставиш на ръката и драскалото.. ве по рисуване и такива работи.. и разни други де.. да си изкараш нещо от тиквата.. да придадеш форма/материя на идеята ми най се ядва :)))) пък самостоятелно тема по литература.. хаха, не съм писал до сега..

Предполагах, че е така с теб, анонимен. :)

Записан си в дружеството, Амрак! :)))))

акъла още го има но не съм доктор, писането още е грозно но не го показвам освен ако не се изисква да попълвам формуляр в нечие ведомство, тогава ще ме видиш да се потя :)

П.С Графоман мислех че е да си фен на Графа

Да видиш шефа ми как си отдъхна като ми сложи комп - че преди това му правех преводи на ръка и ... лелеее :)))

после що съм още на 3та страница от 20, ами пиши четливо бе шефе :))