В паралелният свят на мечтите ми
няма плаж с бял, ситен пясък,
не шептят древни приказки
океански вълни,
не лежим,
не се взираме в хоризонта,
не се взираме един в друг дори.

Вместо това,
сме заети
от сутрин до вечер,
не подвиваме крак и
непрекъснато нещо творим,
нещо ваем с ръцете си,
нещо садим някъде,
храним,
поим,
после тъчем
невидими нишки,
съдбата си,
къща строим
....

защото всичко е в нас,
всичко започва от нас
и свършва в децата ни.
Свършва в плода
на съвместния труд,
заради който си лягаме
уморени,
но прегърнати,
радостни,
благодарни за всеки миг ....

... почивните дни ти се отразяват добре. Все така феерична и оптимистична седмица :)

И на теб да ти е хубава седмицата! :)