Шшшшшт!

Тихо!

Не ме събуждай

за ежедневието!

Остави ме там,

където аз съм си аз,

дзенът е дзен,

а приятелят ми

път на мравката прави!

Остави ме при вълците,

да ям мед със мечките

и да танцувам с пчели

до забрава!

Не отваряй раните,

които цивилизацията

някъде дълбоко вътре у мен

все още оставя!

Подишай в ухото ми

с дъх на летен планински ветрец

и ми дай малко кураж!

Шшшшшт!

Тихо!

Не ме събуждай за

чужда реалност!

 

няма!...даже ше ти попея нани-на...обаче забравих думичките...ко праиш слънчево?

мноооого си мила, Ren!
и аз все искам да попея на някой нещо, но все установявам, че не помня думи. това от една страна лошо, но от друга добре, защото се напъвам сама да измислям :))))
аз съм добре. скитам. ходих пак до Лондон и се сетих за една личност, която живееше по някое време в онази държава, ама не съм сигурна дали още е там :))) а този уикенд бях на планина и много се кефих, щото си обичам планините и туй то.
а ти как си?

личността си още в Л.
в момента се мотае с едно мече и кофа латекс и плеска де що свари:))- получава и се!...остана да наплеска и стълбището, но това вече другата неделя!
обявявам си почиффф!!!

a,neshto za sabujdane...da popeesh...
da me izvadi ot tishinata...

твоите действия днес рисуват картината на това, което аз трябва да направя утре, но .... отлагам от ... не знам колко време.
ще си мисля за теб тези дни, та дано се вдъхновя и свърша същата тази работа с удоволствие ... все по някое време. :)
а ти си почини хубаво и ... пиши! :)

ами ... не знам. не съм голяма песнопойка и нищо не мога да правя нарочно ... ако се получи от само себе си - ок, ако не ....