думите минават през погледа ми една след друга, една след друга, веднага забравям предишната и продължавам към следващата, след това думите се смесват със спомени, сънища, сънища на спомените и спомени на сънищата, детството на детството ми и детството на младостта, селското детство и градското, животните и панелките, мама и баба в другата стая, а дядо се крие зад вратата, аз се крия под масата или в калъфа на юргана, слънцето осветява идеалния център на стаята, а аз седя на прозореца и ям обикновени вафли с книга в ръка ... косата ми е мокра, а въздухът - чист и ухае на лято ... или беше зима и се пързаляхме върху заледеното блато – с неудобни обувки и овити в дрехи като луковици ... или есента на дивите круши и тъгата по отминалото време на тениските и късите панталонки – всяка есен е красива и тъжна, предпочитам пролетта дори да се удавим в дъждове, всичко се ражда и очакването на лятото ме изпълва с тръпка по неизвестното ... сякаш може да се случи нещо, освен ако не се случи в главата ми .... наблюдавам детето и чувствам, че комуникирам с нея по най-пълноценният възможен начин, възрастните ме уморяват, искам си обратно детството, уморих се от игрички и правене на важна и сериозна, не съм сериозна, не съм от този свят и ще мина през него като фъртуна, като летен дъжд ще го нарося и ще оставя слънцето да изсуши капките и ще се радвам да ме няма ... сякаш никога не съм била и нищо не е останало от мен и радостите и тревогите ми, и съм била една прашинка приютила за миг друга прашинка и оставила я да лети сама с вятъра, сама и свободна .... обичащия свободата не понася гледката на птици в клетка, животни в касапницата и войници в казармите .....