В началото бе ... празнота. Имаше свят, но той беше само една форма - куха, имаше наченки на живи същества, но те бяха лишени от смисъл. Имаше съзнание, но то беше  призрачно и несъзнаващо себе си.

Просто имаше разни неща, но те бяха ... нищо. Нищотата царуваше и никой не търсеше нищо, защото не знаеше какво да търси, не знаеше нещо различно от .... празнотата.

Един ден се завихриха някакви вихри и в тъмносивата празнота се появи петно. Светло петно. То се разпростря бързо и ..... света се промени.

Празният тъмносив свят се превърна ... в празен светлосив свят. Извършена бе революция и всички нищота се радваха. Най-сетне нещо ново и различно и .... носещо дъх на смисъл ... светлосив смисъл. Каква радост!

Радостта трая ден, два и обичайната безсмислена празнота се върна. Повечето от съществата бяха забравили, че е имало по-тъмно сиво, само помнеха, че някога се е случило нещо - промяна и копнееха. Копнееха за промяната, въпреки че не знаеха какъв може да и е смисъла. Не знаеха, защото промяната нямаше смисъл ..... беше просто .... промяна, която искаше нова промяна, и после нова промяна и нова, но ... това не променяше липсата на смисъл. Само някакви вихри се виеха ....

В началото беше празнота, а края .... остана празен ....