Прочетен: 7140 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2013 22:39
Вече съм над 40, а едно от удоволствията ми вечер като си легна е да си мисля коя рокля ще облека утре. На 20 не си мислех такива неща. Е, тогава нямах толкова рокли, а и летата бяха по-студени и къси. През последните години, въпреки по-високите температури, пак едва успявам да облека всяка рокля по три-четири пъти. Гледам да ги нося по равно, за да не се сърди някоя. От време на време си купувам нова, но старите и любими не ги хвърлям. Сърце не ми дава. Една от най-любимите ми е на над 15 години.
А иначе не съм някоя шопинг маниачка. Даже напротив, не ходя по магазини, освен ако не се налага. Предпочитам библиотеки. Но не съм и някоя скромна зубърка с очила. Само съм с очила, но това е щото предпочитам да приличам на секси даскалка .... е, и за да не ме болят очите след цял ден на компютъра. :)
Обичам и да ударя по една ракия с мъжете, пък дори и да се будя после през нощта и да се налага да чета за отдавна живели философи и художници.
Обаче, свен роклите, едно от най-новите ми, по-женствени удоволствия е да гледам зеленила и цветя. Повече зеленила, но и тук там някое с цвят, като например каланхоето, дето вече четвърти месец непрекъснато цъфти в оранжево.
Еййй, не спира да ме изненадва това цвете. От тази година имам и една вечноцъфтяща бегония. И тя не спира да цъфти, макар че се съмнявам вечността и да издържи тукашната зима.
От зеленилата най-любими от по-любимите ми са:
детелината и фитонията, щото са червени зеленила и на детелината и се отварят и затварят листата сутрин и вечер. Ето фитонията:
сингониума, без да съм сигурна много защо:
марантата, защото е шарена и се разлисти много;
алоказията, заради красивите форми на листата;
еуфорбия лофогоната, заради странната и форма, а и заради това, че ми трябваше една година да открия как се казва:
всички кактуси и особено онзи, дето го взех рано пролетта целия сбръчкан и засъхнал в основата си, защото онази в магазина го беше оставила без вода сигурно цяла зима и не вярвах, че ще оцелее, а пък сега си има бебче:
също и живите камъчета, за които имах много притеснения, че ги пресадих в нестандартна саксия със съседи, но сега като че ли се размножават:
и накрая, с нетърпение чакам да видя как ще се развият новозахванатите еленови рога или каланхое лациниата, щото и на него листата са му много хубави:
Тагове:
бегонията ми изкара на терасата две зими и сега пак цъфти
(еуфорбията предизвика еуфорията ми, а и камъчетата!
Сега точно камъчетата се канят да цъфтят ... :))))