Прочетен: 3017 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2010 10:37
Източни пиеси. На изток от Рая. Там където напук на всичко гадно филма има хепи енд, но не и живота.
Повечето български филми имат огромен проблем с театралните си диалози. Изкуствено, изкуствено, изкуствено до припадък! Не ми стига фалша в живота, та ще го гледам и на екрана!
Но „Източни пиеси” ме разби! Дали защото главния герой ирае себе си или режисьора е върха, не знам, но филма приличаше на документален. И е документален до някаква степен.
От статията на Павлина Желева разбирам, че „Камен е заснел филма си почти нелегално из няколко софийски улици и градинки миналото лято. Тогава приятелят му от детинство Христо Христов и главен „герой” на филма, все още е бил жив (на всяка публична проява на „Източни пиеси”, включително и в Кан, Камен споменава Христо като главната причина филмът да го има изобщо).”
„Ше взема ... да се усмихна.”
Постсоциалистически реализъм до болка.
Но, музиката – хубава. И туркинята хубава. И плахата нежност помежду им, в този свят, в който нещо е сбъркано, но .... тук-там се срещат онези - лечителите. Онези, които не правят нищо друго, освен да казват ... истината.
Колко малко му трябва на човек – някой, който да знае и да каже истината!
29.03.2010 12:13
Едно нещо, ако не може да се случи наистина и в реалността, поне на мен няма защо да ми го показват. Префърцунени изрази, действия, самият начин на говорене, на изразяване... имаше миналата година май един български сериал, - който беше отвратителен от тая гледна точка...