Постинг
20.09.2006 09:15 -
Михаил Кендеров
Автор: sunflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 5873 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2006 09:16
Прочетен: 5873 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 20.09.2006 09:16
Един от най-любимите ми поети за всички времена. :)
***
Мъдро живеят птиците.
Дом градят
с две-три клечици
да прозира,
като слънчева кошница
люшната във Всемира.
Уповават се на крилете си,
Нямат нашата лъжесловесност,
затова имат небето
и цяла вселена от песни. *** Лутах се като молив,
насилван от съдбата,
по листа на живота се изтрих
до сърцевината,
но казвах повече,
когато криволича.
Опряно в ръб по линия върви
беукорно и сляпо безразличие. *** Не искам да ми се връща нищо.
Има нещо сладостно
в тези загуби.
И захвърлил излинели приятелства,
кърпена гордост,
кокили,
газя земята с боси пети.
Ако трябва
ще хвърля и хляба си,
но сърцето ми
ще лети!
И съм почти съвършен -
още малко - няма да имам нищо.
Тръгвай с мен, ако искаш,
много нямане ще ти предложа.
Без дом, без ограда
този свят е по-мой,
тъй с него сме кожа до кожа. *** Целия живот - това е всичко
превзето с мисълта и сетивата,
трептене на една тревичка
между небето и земята.
Целия живот е това, което чезне,
останалото е обвивка.
През времето, в безсмъртни бездни
ще отзвучим като усмивка.
***
Цял живот треперим
оплетени в нерви,
залостени с кости -
шепа планктон
захвърлен във космоса.
Клето тяло - наше разпятие,
за тебе се трепем,
а живеем с душата.
***
Към приятелите
Не съм разсипан, аз съм се раздал,
не съм равеян, а присъствам
през тежката житейска кал
с вас мъкна свойта част от кръста.
При вас дойдох, на вас си поверих
сърцето с истините отривисти
и никога не се сдружих
с мръсниците, които са на чисто.
Живеем със душите си високо,
делим си въздуха до глътка,
ръцете ни не са заети с кокал,
а винаги свободни за прегръдка.
***
Насън повтарям
първородния си вик -
вик на падащ
в космическата празнота.
***
И аз отплувам
с безмълвието на листа,
удавено в бъбривостта на ручея.
:))))
Желая весел и поетичен ден на всички. :)))
***
Мъдро живеят птиците.
Дом градят
с две-три клечици
да прозира,
като слънчева кошница
люшната във Всемира.
Уповават се на крилете си,
Нямат нашата лъжесловесност,
затова имат небето
и цяла вселена от песни. *** Лутах се като молив,
насилван от съдбата,
по листа на живота се изтрих
до сърцевината,
но казвах повече,
когато криволича.
Опряно в ръб по линия върви
беукорно и сляпо безразличие. *** Не искам да ми се връща нищо.
Има нещо сладостно
в тези загуби.
И захвърлил излинели приятелства,
кърпена гордост,
кокили,
газя земята с боси пети.
Ако трябва
ще хвърля и хляба си,
но сърцето ми
ще лети!
И съм почти съвършен -
още малко - няма да имам нищо.
Тръгвай с мен, ако искаш,
много нямане ще ти предложа.
Без дом, без ограда
този свят е по-мой,
тъй с него сме кожа до кожа. *** Целия живот - това е всичко
превзето с мисълта и сетивата,
трептене на една тревичка
между небето и земята.
Целия живот е това, което чезне,
останалото е обвивка.
През времето, в безсмъртни бездни
ще отзвучим като усмивка.
***
Цял живот треперим
оплетени в нерви,
залостени с кости -
шепа планктон
захвърлен във космоса.
Клето тяло - наше разпятие,
за тебе се трепем,
а живеем с душата.
***
Към приятелите
Не съм разсипан, аз съм се раздал,
не съм равеян, а присъствам
през тежката житейска кал
с вас мъкна свойта част от кръста.
При вас дойдох, на вас си поверих
сърцето с истините отривисти
и никога не се сдружих
с мръсниците, които са на чисто.
Живеем със душите си високо,
делим си въздуха до глътка,
ръцете ни не са заети с кокал,
а винаги свободни за прегръдка.
***
Насън повтарям
първородния си вик -
вик на падащ
в космическата празнота.
***
И аз отплувам
с безмълвието на листа,
удавено в бъбривостта на ручея.
:))))
Желая весел и поетичен ден на всички. :)))
Михаил Миков: Законодателят тика престъ...
МИХАИЛ БЕЛЧЕВ - НЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ
Проф. Михаил Константинов - ФАЛИТ НА СВЕ...
МИХАИЛ БЕЛЧЕВ - НЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ
Проф. Михаил Константинов - ФАЛИТ НА СВЕ...
Ще промени ли открието на Андреа Роси св...
ИМА ЛИ НАИСТИНА СИЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА Н...
Старостилен икуменизъм
ИМА ЛИ НАИСТИНА СИЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА Н...
Старостилен икуменизъм
Ако има интерес ще събера всички стихове дето съм ги пускала из нета тук и ще кача още. Тоя човек ме разбива :)))))))
цитирай
2.
анонимен -
Нечовешко
20.09.2006 11:56
20.09.2006 11:56
Просто нямам думи, почти нереално ми се струва човек да е писал, толкова големи истини и откровения... И все пак е така , значи има надежда :)
Гриз ;)
цитирайГриз ;)
... разбира се ... тук и сега ... в нас ... също :))))))))
цитирайСтрахотни са стиховете на Михаил Кендеров - свещенна простота и велика мъдрост! И много, много чистота, характерна за поета...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186