Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2018 02:49 - Батуми и Кутаиси
Автор: sunflower Категория: Туризъм   
Прочетен: 2454 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 16.11.2018 07:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Напуснах Местия с искренно съжаление и твърдото убеждение, че ще се върна.

Към Батуми пътувахме отново с маршрутка. Отначало с една малко раздрънкана, с пукнато стъкло, а след това с един доста модерен Мерцедес, който събра народа от поне три-четири по-малки буса.

За транспортната система в Грузия може доста да се говори, особено за маршрутките, но с две думи, въпреки че се предават само пари от ръка на ръка и никакви касови бележки и билети не играят (ако не броим едно листче, което получихме от „Централната автогара“ в Местия, когато закупихме предварително билетите за Батуми) и бусовете спират на най-неочаквани места, по съвършено неизвестни за нас причини, системата е доста надеждна и за сравнително добро време те превозва от точка А до точка Б, почти без всякакви неудобства, понякога с неочаквано луксозни превозни средства.

Защото в Батуми, например, ползвахме градските маршрутки, които те возят из целия град за 50 тетри, което е под 40 стотинки. Качваш се, возиш се и на слизане даваш стотинките на шофьора. Точно както беше в София през 90-те.

Батуми се оказа, един доста шумен, не много чист и пренаселен град във вътрешната си част, но като намерихме крайбрежната улица, сякаш попаднахме в съвсем друг свят. Чисто, светло, модерни сгради, паркове, красиви алеи и луксозни хотели. Особено впечатление прави статуята Али и Нино, за която бях „чула“ в нета, но не знаех, че се намира там и бях особено очарована да видя на живо:


image

 

image


image

На брега нямаше пясъци, а само камъчета:

 image

Тъй като времето не беше особено добро единия ден ходихме по музеи, но и те бяха интересни. Спахме в един хостел, който малко трудно открихме първоначално, после беше обичайната разправия за стая с две отделни легла, а не спалня, но накрая бяхме доволни, защото стаята беше много прилична. Изглежда сградата беше доста нова, на първия етаж имаше училище, а за хостела нямаше никаква табела. Странното беше, че сградата нощем се заключваше и имА една особена процедура по събуждане на един от служителите му рано сутринта, когато трябваше да напуснем, за да се отпътуваме към Кутаиси. Служителят се оказа един изключително красив млад грузинец, та като цяло останах с много приятни впечатления от престоя там.

Към Кутаиси пътувахме с електричка. Ей така, за разнообразие, а и защото беше много евтино – 2 лари, т.е. към 1,50 лв за 112 км.

За този град, станал известен с полетите на нискотарифните компании и новата сграда на парламента бях малко скептична, но не бях права.

Хостелът, който Петер беше резервирал в движение там не беше особено приятен. Не особено чист и малко шумен, но там пък едната вечер се запознахме с едни други туристи – латвийци, които ни черпиха с домашно грузинско вино – невероятно хубаво беше и грозде, което също беше много сладко. Тези двамата бяха малко странни, защото бяха с жените си, явно разполагаха с пари и ги пръскаха за обиколки в страната, но вместо да се настанят в нормален хотел, спяха в този хостел, в стая с доста легла и общи бани. Ние поне си бяхме платили с за стая със собствена баня.

Но кои сме ние, да осъждаме начина на пътуване на другите туристи! Особено пък от бивши съветски републики, и по-специално такива, на които им липсва малко история.

В Кутаиси няма кой знае какво толкова да се види, ако не броим футуристичната сграда на парламента.

image

Един фонтан и няколко скулптури в центъра.

image

Ние обаче си организирахме културна програма и първо посетихме галерията, в която видяхме едно платно на един от най-известните им художници – Пиросмани. Такова нямаше в Националната галерия в Тбилиси, например.

И после добре, че обичам да чета плакатите по улиците, ходихме на концерт. Холандска група, която пее грузински песни. Първоначално си помислих, че тъй като нищо не знам за грузинската музика, ще е интересно да чуя нещо от техния фолклор. После останах смаяна от стила им на пеене. Оказа се, че грузинците са измислили полифоничното пеене и наистина няма друго място на света, където да пеят като тях. Жестоки са. Усетихме го не само от концерта на холанците, които бяха с много приятни, добре обработени гласове, но и защото имахме щастието да чуем и грузинци в паузата. Грузински мъжки хор, който пееше не само на два, три, а и на четири, пет или повече гласа, не можах да разбера, защото по принцип съм музикален инвалид. Въпреки, че дума не разбрах от това, което пееха, направо ми отвяха главата с гласове и мелодичност на песните ....


image

Забавното беше, че на другия ден ходихме да видим два манастира в близост до града и на двете места се засякохме с холандската група и успяхме даже да поговорим малко с част от нея. Те бяха щастливи да чуят, че много ни е харесало, а на нас ни беше любопитно да разберем защо пеят грузински песни (защото им харесват) и знаят ли езика (не).

image

Толкова за Кутаиси!

    



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5595012
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031