Преди десетина години Петер ме покани на гости в Будапеща. През ноември … вече миналата година реших да приема поканата. Той силно се надява следващото ми посещение да не е през 2020-та.

Планът беше той да дойде да празнуваме рождения ми ден тук, после да посрещнем Коледа и Нова Година у тях и на 2-ри да се прибера с автобуса. Аз предложих тази схема, но по това време не се усетих, че на отиване ще съм с един сак багаж, а на връщане с два. Щеше да е много по-лесно да замина с автобуса и да се върнем с неговата кола и пълен багажник с подаръци. Но това може да стане следващия път, особено ако банковата ми сметка е набъбнала по някакъв начин, без поливане.

За краткото му посещение тук и рождения ми ден няма кой знае какво за отбелязване, освен факта, че на 22-ри той не успя да изкачи Мусала.

Еййй, още съм възмутена и още не мога да си обясня тоя невероятен факт. Качили сме се с кабинковия лифт /на кожодерската цена от 18 лв. билет за отиване и връщане/ до Ястребец и той на една трета от пътя …. каза, че не може повече.

Мъж на 36 години, метър и деветдесет, без да е пълен или болен …… и да не може да мине една трета от магистралата Ястребец – Мусала???!!! Ами че те с хиляди го минават тоя път, от старци до деца, също и множество кашкавал туристи с найлонови торбички в ръка и токчета! Аз през ноември ходих сама от Боровец до върха и обратно /8 часа/, при положение, че работя на бюро и не ходя на фитнес.

Абе, нямам думи ….. и затова да се върнем на въпроса за Будапеща.

Преди Будапеща обаче беше Сърбия и аз му казах, че трябва поне в един град да спрем там, защото като ще пътувам из Европа, то поне кракът ми да стъпи на колкото се може повече места, а не да минавам транзит. Той избра Ниш, защото в Белград щяло да е по-сложно спирането.

Ето какво видях от Ниш:

 Реката.



В парка на замъка.



По улиците.

И, разбира се, пазара по улиците:




Към 5-6 часа вечерта бяхме на унгарска земя и малко след седем вече пиех палинка с баща му и майка му. Симпатични хора, и изобщо всички хора дето срещнах там ми се видяха симпатични, само дето говорят на този ужасен език, на който най-елементарната дума „наздраве” звучи така: „йегешйегедре”, а „благодаря” е „кюсенем”.

Мисля, че японския е доста по-лесен.

На 24-ти бяхме канени на празничен обяд у родителите му, но сутринта беше свободна и аз успях да насъбера първи впечатления от този прекрасен град – Будапеща.

 


Започнахме от площада на героите:



И аз барабар с героите:

После ходихме да снимаме патки, защото аз още от Англия навремето я развих тази слабост и още я имам:



Тук интересното е, че патките са обзаведени с езеро с топла, минерална вода.
Но, има баня и за хората, разбира се:



За другите животни е предвидена зоологическа градина в индийски стил:



Тези пък, които няма какво да правят може да се разхождат по мост без река:




Или по мост със река:



А ние решихме да се разходим до един замък, който макар и да е бил изкуствено създаден, си беше много хубав:










Тук живее и любимият ми герой от тази моя първа разходка из Будапеща - Анонимус:



Прилича ли ви на някой?

После видяхме часовникът, на който пясъкът му изтича за една година и обръщането му е много сложна работа:




Паметникът, с който някой е искал да покаже силата на масите, когато са обединени ..... ?!



и накрая, точно пред паметника открихме Гората на ангелите:





/следва продължение/ :)

Събрала си ЕНЕРГИЯ за година напред !:)))) Кажи на Петер, че Божидар лятото отиде пеша до хижата и обратно.....ама и ти си подбрала кашкавал-турист !:)))))
Хубави снимки си направила !:))) И никак не се учудвам, че там хората са ДРУГИ, просто това го разбрах и аз в Брюксел...........

Направо си закъснях за работа. ала постина прочетох и изгледах до кокалче :) Могои нтерсен, с чудесни снимки !
Пожелавам ти хиляди поводи за гостувания и пътувания и чакам репортажите после .....

Да. Понасъбрах енергия. Скитника у мен беше удоволетворен. :))))
А Петер е очевидно авто-турист. Като опре до двата крака, не го търси. Разправяше, че не могъл да ходи заради снега, ама айде, моля ти се .... не, че нямаше преспи, но си имаше и малка пъртина пред нас и не беше никак трудно ходенето.

Благодаря! :)
Дано да мога да пътувам още, защото много обичам :)

Посетила си невероятни кътчета. Чакам пордължението. )))

Току-що пуснах едно, но ще има още :)

Много хубави и интересни снимки, добре си се разходила, пък и ние покрай теб намазахме. То лифта до бъндеришките поляни и обратно до Банско също струваше 18 лв., ама ги прежалих, струваше си емоцията.