Понякога се чувствам като Богиня ... или поне като женският аспект на Бога ... или Живота ... или Вселената. Обичам го.   Понякога се чувствам като всички жени на Земята, а той е – всички мъже. Обичам го.   Когато се срещаме – всички жени се срещат с всички мъже. Обичам го.   Когато сме един в друг, сякаш всички хора са ... Едно. И идва Големият Взрив, от който се раждат Вселени. :)

това е...това е толкова силно!!!!

.. бих казала само: Мани, мани!!!
Едни космически мисли ми идват ... не ми стига Земята .... за мисълта, имам предвид .... и отскачам ... в едни по-широки пространства май ... :))))) Не съм добре. :))))

и аз се чувствам така:))) Хубаво е, Съни!

.. да, точно теб, определено те подозирах, че се чувстваш така ... особено напоследък ;)
:))))))

то, тоз, почти имагинерен ма, Ренче :))))))

Харесва ми това стихотворение защото е истенско и има дълбочина...Дерзай!

Obicham