Лятото изтича като пясък между пръстите ми и въпреки че беше по-дълго от обичайното и изпълнено с приключения и красиви гледки, не искам да свършва. Единствената мисъл, която ме крепи е, че есента е чудесен сезон за планина, а пък вече и зимата не ме плаши – имам някаква екипировка, а и снегоходки има от къде да взема. Даже има как да си намеря и компания :)
От март насам имам сигурно само един – два уикенда, в които не съм ходила никъде, а апетитът ми за скитане не стихва. След всяко ходене, понеделника превключам на работна вълна и се възстановявам, ако е било тежко, а във вторник вече мисля, къде да е следващия уикенд. По изключение тази събота съм на село, а неделята ще я мисля на сутринта, защото го дават да вали, но ако не е тежко, пак мисля да ходя.
Не изключвам ходенето из планини да е естествен наркотик, към който можеш да се пристрастиш, но за себе си по-скоро чувствам, че най-сетне правя точно това, което ми се прави, без да се съобразявам с никой и ... то е добро.
Другото, което изпробвам напоследък е тичането. Засега по асфалт, но ще видим за догодина. Запалих се покрай едни приятели ултрамаратонци, които ме водиха на Трявна Ултра. Аз се бях записала за 35 км поход, който беше организиран в рамките на състезанието, а от групата, с която бях един тича на 23 км, един на 76 км и двама на 141 км. Шегувах се с последните двама, че отивам само и само да видя физиономиите на тези луди хора, които мислят да тичат 141 км. Оказа се, че лудите са почти 100, от които 10 жени. Някои отпаднаха, разбира се, но това беше повече от разбираемо, след като почти цяла нощ валя. Още не мога да си представя ясно какво е да изходиш 140 км, след като през повечето време си мокър и те е поваляло доста ...
То и няма как да го разбере човек, ако не го почувства. На мен 35 км ми дойдоха доста, а плюс три пъти по толкова ми е абсолютно невъзможно. Но разбирам стремежа на човек да превъзмогне себе си и дълбоко го уважавам.
Иначе стигнах и до моренцето, което беше чудесно:
Там прочетох 500 страници Харуки Мураками за 3-4 дни. Тоя също е луд.
Миналия уикенд пък беше Балкана с едни страхотни залез и изгрев и страхотна група.
Каква е представата Ви за идеалната лятн...
Българското черноморие
Кошмарната истина за още една вманиачена
Вода газим, жадни ходим