Имам особено отношение към Достоевски и още по-особено към „Идиот”. Съвсем доскоро и аз мислех, че „Красотата ще спаси света”, но сега вече доста се съмнявам.
Красота е имало винаги по този свят, но тя никога не го е спасявала.
Не помня точно кой езотерик се беше опитал да добави, че „Осъзнаването на красотата ще спаси света”, но дори и тази добавка да прави фразата по-точна, тя не я прави по-осъществима.
Разбира се, винаги стои въпроса има ли нужда този свят да бъде спасяван или не. Виждам толкова много самодоволни и безгрешни хора наоколо, че съм сигурна, че на повечето от тях и през ум не им минава, че света има нужда от спасяване, още по-малко би им минало през ум, че те са тази, които би трябвало да го спасяват.
Вярвам единствено в поединичното спасяване. Или се самоосъзнаваш и самоспасяваш или тънеш в блатото на самодоволството и посредствеността или на вечното недоволство и посредствеността .
Та, като казахме посредственост …. да кажа за актьорите …
Говоря за постановката на Бойко Илиев, бащата на Ники Илиев, със самият Ники, Саня Борисова и Асен Блатечки – „Красотата ще спаси света” по „Идиот” на Достоевски.
Няма да говоря за режисурата, костюмите и сценографията - да кажем само, че бяха ок.
За актьорите ми е думата …..
За пръв път видях Блатечки, наистина не знам преди колко време, но със сигурност преди той да се появи в „Морска сол” по Нова, в постановката „Тартюф”. Факт е, че забелязах и запомних единствено него от всички актьори и не беше само заради перфектното му тяло. Човекът има изключително силно присъствие на сцената и е толкова естествен, колкото може да бъде естествен един човек. По това се личи, че е велик актьор. От всички актьори, които някога съм гледала на сцена признавам за велики само двама – него и Ивайло Христов. Те са единствените двама, които като ги гледаш на сцената и за миг не можеш да си помислиш, че гледаш актьор, които играе роля. Виждаш образа, който създават и само образа и той е по-истински от истинското им аз. Не, че знам какво е истинското аз на Асен или на Ивайло, но вчера си дадох сметка, че не искам и да знам. Това нездраво любопитство на обществото по отношение на звездите и личният им живот говори само за това, колко малко се забелязват образите, които актьорите създават и колко малко се разбира естеството на изкуството им. Няма начин да направиш дисекция на величието, няма как да напишеш инструкции за постигане на гениалност.
Та, на фона на Блатечки /е, не че ако той не беше там нямаше да личи/ Ники Илиев и Саня Борисова изпъкват само с посредствеността си. О, да, те са актьори, играят …. но точно това е проблемът – че виждаме, че са актьори и виждаме, че играят.
Засичала съм части от „Забранена любов” по Нова и съм забелязала театралниченото им … помислих си, че на театрална сцена ще стоят по-добре. Но не би. А Асен си стои добре и на екрана, и на сцената.
И да кажем накрая за Идиота.
За съжаление колкото и красиви черти да има Идиота, в действителостта той винаги ще си остане идиот и хората ще му се присмиват и ще го отхвърлят. Това, разбира се, не трябва да му пречи. Красивият свят в главата му не бива да се разрушава под ударите на Грозната действителност. Сещате ли се за героинята на Ема Томсън от „Имението Хауърдс енд”? За мен тя е женският вариант на Идиота и любопитното е, че както и в този филм, в крайна сметка съдбата често се притичва на помощ на наивните и добронамерените. Напук на много хитрите и пробивните. Голям смях!
Е, от това съдбата им не става по-малко трагична, особено, ако осъзнават размерите на грозотата, която ги заобикаля, но …. кой пък търси безметежно щастие и комичност ….
Критична съм станала, демек :)
06.03.2011 15:39
http://dostojewski.npage.de/
Можно переводить сторону также быстро на русский язык.