Постинг
07.08.2009 14:02 -
Да се бесиш или да не се бесиш
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2643 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2009 14:04
Прочетен: 2643 Коментари: 11 Гласове:
8
Последна промяна: 07.08.2009 14:04
„Ако някой ден ти идва да се обесиш, първо се огледай наоколо, за да видиш колко много хора би трябвало да се обесят преди теб.” – каза той по повод на мойто поредно откритие, че имало и по-зле от мен.
Сигурно в някои моменти ми е трудно да тегля чертата между умерената и здравословна самокритика и подтискащата всяко светло чувство, себе- и свето-разрушителна суперкритичност ...
Мисля си днес, че откриването на себе си е процес много сходен с настройването на радиостанция. Обаче номера е да направиш ръчно настройване – не да се оставиш на течението или по-точно на Софтуера да те настрои. Много хора предпочитат втория метод, но всеки уважаващ себе си човек с характер, ще го направи по първия.
Себенастройването се прави като тръгваш от някаква начална точка, някаква крайност и слушаш шумовете в сърцето си. Докато шума е силен и некомфортен, продължаваш напред, докато започне да се изчиства.
По някое време, след като даже не си забелязал, че шума е изчезнал и тънеш в една себеразтоварваща и размазваща тишина, започваш да влизаш в другата крайност ... и постепенно дискомфортните вибрации се промъкват и се разпространяват по цялото ти тяло. Тогава се връщаш назад и много внимателно се опитваш да попаднеш на точно онова себеразтоварващо и размазващо място, което си минал преди малко и което много прилича на разтваряне и забравяне на себе си, но е всъщност именно намирането на себе си.
И така за всяка една известна на човечеството или само на конкретния човек физическа и психическа дейност. За щастие или нещастие сме ограничени от някои обстоятелства и света като цяло и не може да се настроим по всички показатели на най-чистата линия. Налага се да се примиряваме с някои малки шумове. И все пак всяко търсене на чистия звук си струва, защото иначе е лудница. Хаоса го минават със сравнително здрава психика само най-себеосъзнатите, а те не са много.
Като казах осъзнати .... ако зависеше от мен, хич нямаше да се мъча да се осъзнавам коя съм, щото щеше да ми е лесно. Щях да си копна психиката на мама или на учителката ми по история, например, и да си изживея един „зает” живот, без много-много да му мисля. Ами, то ние всички така или иначе много заемаме от тук, от там - от вкъщи, от училище, от книгите, от филмите, някои от църквата или от линията на партията. И хич и не осъзнаваме, че сме „заели”. Чуждите правила стават наши собствени и ако някоя буря се завие в крайна сметка в сърцето ни, се чудим откъде е дошла. Дошла е от „заемането”.
Животът ми изглежда неразбираем хаос в очите на близкоседящите. Аз изучавам поривите си зад всяко решение, което съм взела и виждам, че са добри.
Сигурно в някои моменти ми е трудно да тегля чертата между умерената и здравословна самокритика и подтискащата всяко светло чувство, себе- и свето-разрушителна суперкритичност ...
Мисля си днес, че откриването на себе си е процес много сходен с настройването на радиостанция. Обаче номера е да направиш ръчно настройване – не да се оставиш на течението или по-точно на Софтуера да те настрои. Много хора предпочитат втория метод, но всеки уважаващ себе си човек с характер, ще го направи по първия.
Себенастройването се прави като тръгваш от някаква начална точка, някаква крайност и слушаш шумовете в сърцето си. Докато шума е силен и некомфортен, продължаваш напред, докато започне да се изчиства.
По някое време, след като даже не си забелязал, че шума е изчезнал и тънеш в една себеразтоварваща и размазваща тишина, започваш да влизаш в другата крайност ... и постепенно дискомфортните вибрации се промъкват и се разпространяват по цялото ти тяло. Тогава се връщаш назад и много внимателно се опитваш да попаднеш на точно онова себеразтоварващо и размазващо място, което си минал преди малко и което много прилича на разтваряне и забравяне на себе си, но е всъщност именно намирането на себе си.
И така за всяка една известна на човечеството или само на конкретния човек физическа и психическа дейност. За щастие или нещастие сме ограничени от някои обстоятелства и света като цяло и не може да се настроим по всички показатели на най-чистата линия. Налага се да се примиряваме с някои малки шумове. И все пак всяко търсене на чистия звук си струва, защото иначе е лудница. Хаоса го минават със сравнително здрава психика само най-себеосъзнатите, а те не са много.
Като казах осъзнати .... ако зависеше от мен, хич нямаше да се мъча да се осъзнавам коя съм, щото щеше да ми е лесно. Щях да си копна психиката на мама или на учителката ми по история, например, и да си изживея един „зает” живот, без много-много да му мисля. Ами, то ние всички така или иначе много заемаме от тук, от там - от вкъщи, от училище, от книгите, от филмите, някои от църквата или от линията на партията. И хич и не осъзнаваме, че сме „заели”. Чуждите правила стават наши собствени и ако някоя буря се завие в крайна сметка в сърцето ни, се чудим откъде е дошла. Дошла е от „заемането”.
Животът ми изглежда неразбираем хаос в очите на близкоседящите. Аз изучавам поривите си зад всяко решение, което съм взела и виждам, че са добри.
„Ако някой ден ти идва да се обесиш, първо се огледай наоколо, за да видиш колко много хора би трябвало да се обесят преди теб.”
много ми хареса този коментар :))))))
цитираймного ми хареса този коментар :))))))
евалла и от мен!!!
цитирай:)
цитирайи аз :))
особено след пилеца,на който му липсват чудовища :)))
цитирайособено след пилеца,на който му липсват чудовища :)))
аз пък вече взимам решения и не гледам поривите около него - нито на околните, нито ... (за жалост май) моите. Е - има си и изключения, но в повечето ситуации е така :) Когато копвах други мисли/пориви беше трудно. Сега...не на 100%, но е доста по-лесно. Все пак си се знаем себе си. Не че беше лесен този курс по себепознаване, нито пък че е свършил, но сме изкарали до тук за отлична оценка ;)
Забравих да отбележа, че ръчната настройка си заслужава. Даже да доведе до моментни големи слущения. След време човек се научава как внимателно и деликатно да настройва ... ако отново/когато отново се получи някакво разминаване на честотата. За чисто слушане ;)
цитирайЗабравих да отбележа, че ръчната настройка си заслужава. Даже да доведе до моментни големи слущения. След време човек се научава как внимателно и деликатно да настройва ... ако отново/когато отново се получи някакво разминаване на честотата. За чисто слушане ;)
да цъкна Веф-а и аз да видим какво дават))
цитирай
7.
анонимен -
Онлайн Караоке Сайт
07.08.2009 15:30
07.08.2009 15:30
www.azpeq.com
цитирайАз също вярвам, че нищо не бива да се "заема" без да бъде пречупено през собственото аз.
цитирайи подкрепяте идеята за необесването и незаемането от други! Само да не беше толкова трудно понякога ... да си себе си ... :)
цитирайподкрепям идеята за необесването! :-)
а това да си себе си, наистина е много трудно понякога... но си струва :-)
цитирайа това да си себе си, наистина е много трудно понякога... но си струва :-)
11.
анонимен -
1
09.08.2009 01:00
09.08.2009 01:00
Бесенето: много хора мислят , малко реализират . Тва е освобождение от страха и се пак тряа малко смелост , а повечето хора определено нямат . А утеха да ти е тва ,че другите са олигофрени е доста тъпо най-малкото ,че заради тях мислиш за бесене .
Заемането: тва по едно време точно затва си мислех . Виках му събиране на интереси хах .Много е добро кат се замислиш . Четеш Достевски и Толстой само думите Бог и Избор са ти в главата . Четеш Буковски и нон стоп гърлото ти избива на тъпото му уиски . И така си събираш нещата , които харесваш и не харесваш . След тва се водиш от тях . Събираш отсякъе некви тъпотии и си мислиш ,че знаеш ква правиш . Беай ..
Настройките : не ме кефи сравнението , но за да сме в тон - все пак зависи от мястото и антената .
-
разтваряне и забравяне на себе си, но е всъщност именно намирането на себе си.
-
евала затва.
извинявай , че се вживях леко, но убивам време .. :]
цитирайЗаемането: тва по едно време точно затва си мислех . Виках му събиране на интереси хах .Много е добро кат се замислиш . Четеш Достевски и Толстой само думите Бог и Избор са ти в главата . Четеш Буковски и нон стоп гърлото ти избива на тъпото му уиски . И така си събираш нещата , които харесваш и не харесваш . След тва се водиш от тях . Събираш отсякъе некви тъпотии и си мислиш ,че знаеш ква правиш . Беай ..
Настройките : не ме кефи сравнението , но за да сме в тон - все пак зависи от мястото и антената .
-
разтваряне и забравяне на себе си, но е всъщност именно намирането на себе си.
-
евала затва.
извинявай , че се вживях леко, но убивам време .. :]
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
